Прибрах се вкъщи в 21:48, извадих розето от хладилника и си налях в една кристална чаша. Пуснах онлайн радио и седнах на люлеещия се стол.
Започнах да размишлявам какви съм ги свършила през деня. Някакси, понякога ми се иска да си дам медал за глупостите, които върша, за които сценаристите на Опра дори не могат да се досетят.
Прехвърлих пак различни сцени от деня и бих започнала да си ръкопляскам сама, но виното беше в едната ми ръка, така че си ръкоплясках наум.
Аз съм си фен!
Да, върша много глупости – кой не е?
Но аз ги правя с финес! И това е успокояващо, да знам че нещо правя с финес, при положение, че след изядените козунаци за последната седмица, не се чувствам много фина.
Прехвърлих реакциите, които бях предизвикала в следобедна ситуация. Че аз съм царица! (Поне на нещо) И отново започнах вътрешно да се поправям как е трябвало да направя, да постъпя, какво е трябвало да кажа. Свива ми се стомаха. Тези несимпатични моменти на самообвинение, неприемане, съзерцаване и издребняване…
Спирам да мисля и отпивам глътка вино.
Няма защо да си повтарям недодяланото ми поведение, като само го затвърждавам и вероятно скоро ще повторя. В крайна сметка “пито, платено.” Всях смут с две изречения, изложих се. Блеснах! Моят миг на слава!
Гордостта ми позволява сама на себе си да си призная, колко безцеремонно се излагам понякога. С лекота.
Правя грешки, че да искам да съм равна със земята. Но пък обичам и карам хората да се чувстват 7 метра над небето. Понякога съм шумна, плаша с поглед и приятелките ми усещат, като котки преди земетресение, преди да разпъна грива в готовност да нападам. Груба съм, недодялана, рядко се случва, но се случва смели свалячи да ми казват, че това ми е чара. (Братовчеди на Къци…) Понякога съм недружелюбна, студена, дръпната. Да си го кажем – да се чудиш как да ми скриеш някой кусур. И пак отначало. Спри. Отново от мухата слон. То разкаяние, разкаяние, но нещата отиват на теленовела.
Отпих последна глътка от виното. Оставих чашата в мивката – друг мой недостатък – ще я измия на следващия ден. Приготвих се за сън, изгасих светлините.
И на тъмно си признах, че аз не съм най-големия си фен, но пък съм си ВИП гост и всеки път си правя представление от първи ред. На светло понякога блестя с нешлифованата си цялост, но беше хубав ден. И аз дадох най-доброто от себе си. Не беше бележито, не беше най-доброто в живота ми, но бях себе си.
Приех се. Простих си. Лека нощ.
