Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.
Скоро ще е това време. И всеки от нас малко по малко ще започне да мисли за това как да нахрани душата си, как да я направи по-силна и как да я пречиства, за да му е комфортно, когато тя е гола.
Не се лъжи, все по-видимо става за околните колко голяма е душата ти. С всеки следващ ден все по-малко ще успяваш да я скриеш. И точно това е най-хубавото. Сутрин в огледалото ще започнеш да виждаш не своето тяло, а душата през очите си.
Какво ти каза вчера тя? А тази сутрин? Каза ли ти нещо различно от представата ти за теб самия?
Знам, трудно е да се разбереш. Шумно е в теб и няма как да чуеш. Ако мислиш, че чуваш ясно гласа в теб, не се лъжи. Това, което бунтарски арогантно звучи, его e. Душата не обича да бие на очи и тихо ти шепти. Отдалечи се, притихни, изчакай, не мисли.
В този момент усетѝ.
Ако можеше точно в този миг да снимаш душата си, как ли щеше да изглежда тя? Дали щеше да е малка или голяма? В какво си я оцветил, в каква форма си я сложил? Затваряш ли я някъде или я пускаш от време на време да лети? В кое небе я пускаш? На ограниченията на мислите си или в самородната ѝ Вселена? Доволна ли би била душата ти в този момент от това, в което си я превърнал?
…Е, вече знаеш какво да правиш. Прегърни душата си така, че от тук нататък тя да е тази, която да те прегръща, да те води, закриля и подкрепя. Дай ѝ път и се дръж за нея.
Помни кое е първо и коя е твоята същност.
Защото ти не си тяло с душа.
Ти си душа в тяло.
