Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/ivspirat/public_html/wp-content/themes/Divi/includes/builder/functions.php on line 5941 IVspirations Archives - IVspiration
“Майната му! Да го направим!” в различни разновидности се използва от много хора, мотиватори и брандове. Абсолютно характерен израз и за Ричард Брансън. За мен от обща култура всеки трябва да е прочел някоя негова книга. Да се запознаеш отблизо с неговия живот или изобщо той да ти разкаже някоя негова история, е винаги мотивиращо и отрезвяващо. Супер ми е интересна призмата, през която гледа, която е мега различна от моята, разбира се, не случайно четете поста ми в Instagram, а не 27-мата ми книга за поредния милион, реализирана идея или инвестиция. Разбира се, книгата дава интересни истории пълни с #вдъхновение и #мотивация , пък действието…. от нас, то се е видяло (или пък не).
Тази е втората негова #книга, която прочитам (този път слушах…. с това ежедневие, понякога слушането ми е единствена опция). Имам любима история в нея. Ричард е на почивка с жена си, на обяд пита един рибар дали може да ги разходи с лодката си. Рибаря отказва, защото времето ще се развали. Много хора в ресторанта чуват желанието на Ричард и също искат да се присъединят. Излизат в морето, излиза и огромна буря. Ричард решава да скочи с жена си от лодката и да плува до най-близкия бряг, защото бурята се насочва към тях. В крайна сметка, те премръзват, но се спасяват, но лодката не е намерена. Дали Ричард чувства вина? Не, той си казва, че рибарят и всички хора там са направили своя избор, както да излязат в морето, така и да останат в лодката. Години по-късно, той разказва тази история на една журналистка, която разследва случая. Оказва се, че всички хора + рибарят са оцелели. Лодката се развалила от бурята и останали на остров, до който успели да стигнат, за да я ремонтират и да се върнат. Нямали сигнал и възможност да се свържат със селото, за да им кажат, че са живи. Разбира се, Брансън се зарадвал, че хората са живи и здрави и попита читателите, какво ли би било да живее години с вината за смъртта на тези хора.
Не носи товар, който не е твой. Книгата показва много от неговите успехи и неуспехи, чете се леко, така че си я запиши в #readinglist .
Аз сега ви затрупах с най-голямата мъдрост, но книгата е и много забавна и до0ста подходяща и за мъже. Така че днес ви споделям книга, която е прекрасна за подарък и на мъж, че те често ми се оплакват в Instagram, че публикувам романи или ревливи истории. Но е сладко, че четат и опитват.
Ако или когато прочетете “Майната му! Да го направим!”, ще се радвам да споделите мнението си тук в коментар (тоооолкова рядко някой пише коментар тук, че ще отворя едно шампанско за вас) или в Instagram.
Да, това съм аз на връх Скала, Олимп. 2866м. 🌍 Запомнящото е, че го качих от Приониа, която е на 1100м за… един ден. Да! Чудо! Или липса на разумна мисъл в ума, все още се колебая.
Това беше едно от най-хубавите неща за лятото. Много исках да кача най-високия връх на Олимп – Митикас, но в това изчакване не успях. Ще започна отначало.
Пристигнахме предишния ден в Литохоро. С мен имах някои необходими неща, но не всичко. Там си взех нужната екипировка от една уникална жена Моника. Ако ходите на Олимп и ви липсват щеки и каска например, ще ви дам контакт на Моника, която има прекрасен магазин за не просто спортни стоки, а за планина. Подготвих багаж, храна, всичко и на следващия ден тръгнахме по изгрев слънце – можете да видите прекрасния изгрев на последните снимки.
Отправихме се до паркинга на Приониа, където е най-високата точка, която може да се стигне с кола от страна на морето. По пътя до там срещнахме лисици, които са буквално като котки, стоят и си чакат за храна на пътя. Защо да си я търсят сами, като са установили, че хората им се радват и сами им дават. Общо взето лафа “русо гладно няма”, те са го измислили.
Така, на Приониа сме, 1100м и тръгваме около 7:40 (което за мен беше късно, защото знаех какво ни очаква и не знаех с какво темпо ще се движим). Някъде към 11:30 бяхме на хижата, където повечето хора нощуват. Ако не се лъжа по снимката, която съм си направила там, хижата се казва Агапитос. Ако искате да нощувате там в хижата или на палатка, е хубаво да запазите места предварително. За тези, като мен които не искат да нощуват там и да губят време просто ви препоръчвам да качите Олимп като тръгнете не от Приониа, а от задната страна на Олимп, а не от страната на морето, както направихме ние. Или ако сте ентусиасти и сте готови за 12 часа ходене на каменист терен, можете да го качите по маршрута, който описвам.
В хижата има топла и вкусна храна, вода, където можете да отморите. От там ние вървяхме близо 3 часа до връх Скала. За съжаление не успяхме да стигнем до Митикас и не знам дали някой го е качвал за един ден от Приониа. Не ме разбирайте погрешно, супер съм горда от волята и силата на духа ми, но е наистина голямо предизвикателство и не всеки може да го направи. И ако някой в компанията ви няма нужната подготовка, нощта може да ви завари докато сте още високо в планината.
За този поход ви е нужна екипировка. За мен задължителни са туристически обувки, щеки, ветровка, шапка, слънцезащита, вода, разбира се и ако ще качвате Митикас – каска. Аз си носих такава в раницата, която не използвах, но по-добре да я имам, отколкото да ми трябва и да я нямам.
От денивелацията … изкачени за няколко часа повече от 1700 метра, ме заболя главата на връщане, така че ако нямате медикамент за това, препоръчвам дълбоко дишане и вода.
Олимп много прилича на Пирин. По време на изкачването в началото имаше ниска растителност, по по-високите места – никаква. Пътеките са от малки камъни и скали, съответно щеките и твърдите подметки са си #musthave. И ще се върна отново на Олимп живот и здраве следващата година.
Постарах се да събера важните неща в този такаааа дълъг пост, така че може да натиснеш #save , ако мислиш, че ще ти е полезен за в бъдеще. Също ще се радвам да отговоря на твои въпроси относно изкачването.
Прибрах се вкъщи в 21:48, извадих розето от хладилника и си налях в една кристална чаша. Пуснах онлайн радио и седнах на люлеещия се стол.
Започнах да размишлявам какви съм ги свършила през деня. Някакси, понякога ми се иска да си дам медал за глупостите, които върша, за които сценаристите на Опра дори не могат да се досетят. Прехвърлих пак различни сцени от деня и бих започнала да си ръкопляскам сама, но виното беше в едната ми ръка, така че си ръкоплясках наум.
Аз съм си фен! Да, върша много глупости – кой не е? Но аз ги правя с финес! И това е успокояващо, да знам че нещо правя с финес, при положение, че след изядените козунаци за последната седмица, не се чувствам много фина.
Прехвърлих реакциите, които бях предизвикала в следобедна ситуация. Че аз съм царица! (Поне на нещо) И отново започнах вътрешно да се поправям как е трябвало да направя, да постъпя, какво е трябвало да кажа. Свива ми се стомаха. Тези несимпатични моменти на самообвинение, неприемане, съзерцаване и издребняване…
Спирам да мисля и отпивам глътка вино. Няма защо да си повтарям недодяланото ми поведение, като само го затвърждавам и вероятно скоро ще повторя. В крайна сметка “пито, платено.” Всях смут с две изречения, изложих се. Блеснах! Моят миг на слава! Гордостта ми позволява сама на себе си да си призная, колко безцеремонно се излагам понякога. С лекота.
Правя грешки, че да искам да съм равна със земята. Но пък обичам и карам хората да се чувстват 7 метра над небето. Понякога съм шумна, плаша с поглед и приятелките ми усещат, като котки преди земетресение, преди да разпъна грива в готовност да нападам. Груба съм, недодялана, рядко се случва, но се случва смели свалячи да ми казват, че това ми е чара. (Братовчеди на Къци…) Понякога съм недружелюбна, студена, дръпната. Да си го кажем – да се чудиш как да ми скриеш някой кусур. И пак отначало. Спри. Отново от мухата слон. То разкаяние, разкаяние, но нещата отиват на теленовела.
Отпих последна глътка от виното. Оставих чашата в мивката – друг мой недостатък – ще я измия на следващия ден. Приготвих се за сън, изгасих светлините.
И на тъмно си признах, че аз не съм най-големия си фен, но пък съм си ВИП гост и всеки път си правя представление от първи ред. На светло понякога блестя с нешлифованата си цялост, но беше хубав ден. И аз дадох най-доброто от себе си. Не беше бележито, не беше най-доброто в живота ми, но бях себе си.
Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.
Скоро ще е това време. И всеки от нас малко по малко ще започне да мисли за това как да нахрани душата си, как да я направи по-силна и как да я пречиства, за да му е комфортно, когато тя е гола.
Не се лъжи, все по-видимо става за околните колко голяма е душата ти. С всеки следващ ден все по-малко ще успяваш да я скриеш. И точно това е най-хубавото. Сутрин в огледалото ще започнеш да виждаш не своето тяло, а душата през очите си.
Какво ти каза вчера тя? А тази сутрин? Каза ли ти нещо различно от представата ти за теб самия?
Знам, трудно е да се разбереш. Шумно е в теб и няма как да чуеш. Ако мислиш, че чуваш ясно гласа в теб, не се лъжи. Това, което бунтарски арогантно звучи, его e. Душата не обича да бие на очи и тихо ти шепти. Отдалечи се, притихни, изчакай, не мисли.
В този момент усетѝ.
Ако можеше точно в този миг да снимаш душата си, как ли щеше да изглежда тя? Дали щеше да е малка или голяма? В какво си я оцветил, в каква форма си я сложил? Затваряш ли я някъде или я пускаш от време на време да лети? В кое небе я пускаш? На ограниченията на мислите си или в самородната ѝ Вселена? Доволна ли би била душата ти в този момент от това, в което си я превърнал?
…Е, вече знаеш какво да правиш. Прегърни душата си така, че от тук нататък тя да е тази, която да те прегръща, да те води, закриля и подкрепя. Дай ѝ път и се дръж за нея.
И ангелите ти завиждат, знаеш ли. И на тях им се иска да грешат, да минават граници, да вървят назад, а не да летят.
Знам, че ти искаш да летиш. Знам, че се измъчваш с правилни решения, трудни действия, а понякога просто знаеш, че нещо ще е грешка и въпреки това я правиш. Но всяка слабост има силна пристрастяваща красота, нали?
Ангелите искат да са на твое място, защото ти можеш да си позволиш да грешиш, а боговете ти завиждат, защото си смъртен. Всяко твое действие, всеки твой жест, дума, целувка, прегръдка, среща са неповторими, защото си обречен с обратното броене на времето. И в това е красотата на съня ти.
Знаеш, че всяко нещо струва друго нещо. Някой ден може и ти да си ангел, в сътворението на живота си си Бог, но тук и сега, си плащаш своята грешка. Цената може да е висока, но грешката сладка.
Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти, споделени битки и гигантски кураж.
Да виждаш в погледа му не просто цвета на очите, а на изпълнените действия. В ръцете му търси безусловна подкрепа, а в прегръдките винаги, винаги спираща да се върти Земята, любов.
Намери мъжа, на когото да дадеш същото в замяна – в изобилие. Ако не можеш – остави се да бъдеш намерена. Дори да е в бъдещето…
Няма жена, която да си тръгне от мъж. Да напусне мъж. Да го остави, замени или да приключи връзка с него. Не.
Жените си тръгват от отношението или неговата липса. Всъщност, най-често жените си тръгват от липсите.
Жените си тръгват от липсата на уважение, понякога и от липсата на извинение.
Тръгват си от липсата на човек до себе си и на подкрепа.
Но не си тръгват само от липси. Понякога си тръгват от думи в повече, болки в повече….
От такива неща си тръгват жените.
И най-лошото е, че някои от тях го правят с лекота!
А и след като една жена сама си дава комфорт, обич и хармония е толкова лесно да се лиши от някой мъж в живота си.
Понякога си мисля, че мъжете вярват, че сме зависими от тях. И са прави! Но сме зависими от хубави моменти, щастие, любов, неща по-големи от тези, които можем да си дадем сами. Затова всеки мъж сам трябва да прецени може ли и какво да даде на избраницата си. Трудно е с жени, които си дават много, които са си самодостатъчни…
Времената са такива, че от чакане вече всяка една от нас си стана и мъж, и приятел, и работодател, и съдник, и изповедник, и баща, и майка.
А те все си мислят, че само тях чакаме?!
И това не разбраха мъжете. Насоката на нашата зависимост.
И ако някой мъж търси успех, а не просто консумиране на удоволствията на егото, ще успеят тези, които се научат най-сетне как да направят една жена щастлива.
Защото, мъже, единственото нещо, което се иска от вас, е да не бъдете жени.
Влизам в сърцето ѝ. Оглеждам се – няма никой. И нея я няма. Търся последните следи, още топли. Да видя кое е последното, което е почувствала, което я вълнува. Всичко е стерилно. Тихо. Някак пусто.
Разхождам се в нейното голямо сърце. Красиво е. Силно, блестящо, умно, добро. Боже, колко добро. Намирам толкова от себе си вътре, въпреки че не бих посмяла да вляза в моето сърце. Не знам дали бих се чувствала удобно да видя всичко вътре. Да се върна към нейното. Разхождам се, разглеждам, търся. Минавам през спомените ѝ от детството, първата любов, първите осъществени мечти, прекрасни пътешествия. Всичко е толкова красиво, като една светла, просторна стая. Всичко си е на мястото, усещам хармонията.
Продължавам да вървя и стигам до мост. Влизам в друга блестяща, по-студена стая, огромна. Сядам на красива светеща кошетка да прочета томовете с нейните мисли. Прелиствам, чета, изстивам, продължавам да чета. За̀губи, раздели, съмнения, болка, следване на чужди съвети, отклоняване от пътя, раздвояване на разума и сърцето, носталгия, пропуснати възможности. Голяма стая, толкова неща е натъпкала там. Сигурно е избила някоя друга стена, преустановила е разположението, за да вмести всичките си излишни спомени и мисли, вместо да напише само едно. Тя не вярва, че заслужава нещо по-добро. Не вярва в нищо. Нито в Бог, нито в хората, нито в себе си, нито в доброто, нито в справедливостта. Няма по-студено и по-тъжно място от това без вяра. С всички мисли, убеждения и време в тази стая, тя я беше позлатила. Наистина замръзвам.
Виждам един тунел. Продължавам. Стигам до тъмна стая. Малка и топла. Уютно е. Има едно прозорче, но не виждам нищо. Накъде ли гледа тази хралупа? Опитвам се да изчистя това стъкло… Не ми трябваха много усилия. Почистих го с малко вяра разтворена в любов.
Боже, какво се откри пред очите ми… Това момиче очевидно не може да покори света. Дори своя свят. Но определено може да го промени. За тази красива гледка облечена в добро, изваяна от съпричастност. За този далечен поглед, който е обхванал толкова много хора по света. Когато видях мечтите ѝ, когато видях сърцето ѝ отвътре, колко е голямо, колко е добро красиво останах озадачена… Защо е отделила най-голямата стая за най-прояждащите ниско вибриращи емоции… Как да ѝ остане време за другата стая, за тази гледка, която се открива пред мен.
Защо не е отделила малко вяра, за да види по-добре това тъмно място, в което е прашлясал потенциалът ѝ.
Не знам как го прави. Явно не е чела фън шуй. Нарежда всички прочетени книги красиво в библиотеката, в сърцето и душата си, а не може да подреди собствените си емоции.
Не мога да си обясня, не мога да ги подредя вместо нея и няма нужда да търся каквото и да е обяснение защо и как.
След всичко видяно просто разбрах, че трябва да ѝ давам повече вяра и любов. За да изтрие това стъкло на този прозорец, който стои плътен като стена в сърцето ѝ и не ѝ позволява да вижда нищо. Трябва да ѝ дам повече вяра и любов, докато се зареди поне малко и се види през моите очи.
Всъщност “Хиляди сияйни слънца” се съдържат в едничкото сърце на най-добрата приятелка.
Това е книга за приятелството. Има любовна история, има война, има смърт, има и надежда.
Историята се развива в Афганистан и разказва отблизо пътищата на две жени. Жени… колко ли страдания са търпели жените в годините. Чела съм малко книги, чиито герои са мюсюлмани и тяхната култура ми е позната доста общо. В дневника ми на благодарността преди често благодарях, затова че съм християнка, че съм родена в България в свободно време. Тоооолкова силно благодарях за това особено след филма “Чернотоцвете”(препоръчвам). Докато четох “Хиляди сияйни слънца” разбрах, че отново съм забравила много важни неща, достатъчни, за да ставам всеки ден с усмивка.
Историята на книгата приключва 2003 година, което ми напомни, че едва 8 години след това, през 2011 участвах в конкурс, в който бях в една стая с момиче от Афганистан. Тя толкова очевидно не ме харесваше…, напрежението в стаята с нож можеше да се реже. Момичето беше толкова дръпнато, изобщо не ми говореше, аз търсех начини да изляза навън, защото ми беше неудобно. Заедно с география и обща история, атентати, това беше сблъсъкът ми с Афганистан досега… След книгата разглеждам по друг начин поведението ѝ спрямо мен, слагайки на преден план колективното несъзнавано и резервоара на преживяванията на жените от техния род и нация…
Докато четях книгата в мен се надигаше такава агресия към времената описани вътре, агресия към мъжете, осъзнавайки, че това време и тези мъже още ги има в различни точки на света. Това че не виждаме нещо и не ни е пред очите или не знаем и не сме чували за него, не означава, че то не съществува. И докато всеки ден си пием кафето и съседът отгоре дрънчи и се дразним; докато някой ни е отнел предимството и ни разваля настроението и т.н. (няма да продължавам с отегчително изброяване), нашите обичайни, скучни, тривиални моменти са най-голямото злато за много хора по света. Има хора, които не биха желали и в най-смелите си мечти нашите най-лоши дни… Темата е дълга и обширна.
Към книгата. История за любов, която е backstageнa главната история – за приятелството. Приятелството на две жени, които минават през какви ли не тежки моменти и кръстопътища, предизвикателства, преврати. Невъобразимо е колко ужасни обстоятелства и живот е отреден на героините, а четейки я си давах сметка, че има жени и с още по-труден живот в реалността, не просто в тази или онази книга.
Винаги съм казвала, че истинското приятелство не е безоблачното. Ако не си се карала с някоя приятелка, не можеш да кажеш, че връзката ви е устойчива. Ако сте минавали през различни проблеми заедно, ако вие сте имали проблеми помежду си и сте ги преодолели, тогава можеш да кажеш: “Да, това е моя приятелка. Когато някой ми каже, че има толкова добра приятелка, с която никога не се е карала, вече просто мълча, защото не искам да им отнемам наивността. Но времето ни показва различни ситуации и разбираме, че понякога първата спънка с наша приятелка е и последна. Често се мислим за добри и истински приятелки, че сме щедри и великодушни към приятелите си, които също така са нашето семейство. “Хиляди сияйни слънца” ще ви покаже друго измерение на приятелството.
Това е тежка книга, особено на някои от последните страници четях с бясна скорост, подсмърчайки, заредена с кърпички наоколо. Но въпреки, че е тежка, мисля че всеки трябва да е прочете:
за да си разшири кръгозора;
за да разбере по-добре света, в който живеем;
за да оцени живота и женската същност;
за да се обогати.
Тази книга е за любовта, приятелството и войната, затова ще завърша със следния цитат:
„Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“
Кристофър Морли
Сподели твоите любими книги в социалните мрежи с таг @modernoedasechete"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюдейни, издателство Обсидиан
Търсите подходящи подаръци за приятели и близки за Коледа и Нова Година?
Празниците идват, навалицата по магазините също и паниката по подготовката на подаръците за приятели и близки нараства. Подготовката за Коледа включва и това и от много време искам да напиша тази статия и мисля, че “най-хубавото време на годината” за това дойде.
Аз обожавам това място и разбрах, че рисуването не е трудно и освен това е много разпускащо и завладяващо. Не искам да ви отегчавам нещо, за което вече съм писала, така че за тези от вас, които не сте попадали на тази публикация – можете да прочетете тук. Не е нужно да избирате картина за рисуване или дата – ваучерът е с давност 3 месеца и човекът, за който готвите този подарък сам може да избере кога да иде. Важно е при посещението си просто да донесе ваучер подаръка си. Всички житали на София и Пловдив могат да се възползват от галериите в съответните градове. Това е уникално преживяване, от който човек сам ще си сътвори прекрасен спомен картина. Не подценявайте артиста във всеки.
2. Книга – или ваучер за книга
Можете да подарите книга за тези, които знаете, че обожават да четат. И в последните години това се е превърнал в желан и ценен подарък. Любимо мое приложение за ревюта и съхранение на reading list е Goodreads. Все повече хора го ползват, така че можете или да попитате вашите приятели в небрежен разговор кои са книгите в техния лист, а може и приложението да е повод за това. Ако пък не искате да сте закупили книгите след като и те вече са си взели същите, може просто да вземете ваучер от избрана книжарница. Не на последно място можете да добавите и тениска със слогъна “Модерно е да се чете”. Знаете, че съм тясно обвързана с тази кампания и любовта ми към четенето, книгите и тяхното популяризиране вероятно понякога става досадна. Имаме наличните модели във Facebook страницата, така че ни пишете там за своите поръчки.
3. Дрехи, обувки? – ваучер за търговски център
Това е нещо, което са ми подарявали и е доста удобно. Всеки мол вероятно има различна политика, но давността на ваучера е поне 6 месеца след регистрация на картата или след подаряване (ще се застраховам с различната политика на всеки мол, защото не съм ги разглеждала по отделно). Много удобен и потребен подарък, защото знаете, че човекът ще “носи” вашия подарък със сигурност, защото сам си го е избрал. И освен това му подарявате възможност за голям асортимент – книги, дрехи, обувки, колани, козметика, фризьори… всичко като услуги в мола…. How cool is that?
4. Билети за театър, концерт, представление
Тук процедираме отново с ваучер. За миналата нова година получих подаръчен ваучер за eventim . Давността е една година, през която можете да посетите концерт на избран изпълнител (аз избрах Лара Фабиан и нямам търпение! Трябва да избера и някои театър ), театър и всичко което намирате в техния сайт. Това е едно също незабравимо преживяване без значение дали е свързано с песни танци, смях или сълзи от сцената.
Ако ви е необходим семеен подарък, но Коледния базар в хотел Балкан, организиран от “Колектив марш на любовта”, е прекрасно решение. Тази година ще се проведе на 14 и 15 декември от 10:00 – 20:00 ч. и всеки, който иска да закупи коледен подарък ще е приятно изненадан, защото всичко там е ръчно правено (тази година ще има и няколко нещица изработени и от мен). 100% от средствата отиват за благотворителност и така докато задоволявате нуждите си и изненадвате близък човек, ще направите и добро дело. Мисля, че през цялото време ще съм там, така че ще ви посрещна 🙂
И да, вероятно ваучерите са един добър вариант, когато вече сте се изчерпали, в момента не ви хрумва нищо или пък не познавате добре човека. Ваучерът на Dali Vino е по-конкретен подарък, с който подарявате цвят в ежедневието за 35 лв посещение. Книгите са 10 лв и нагоре според избраната от вас, а ваучерите в в Eventim, книжарниците и тези в моловете, в повечето случаи, може да включва избрана от вас сума. А Dali Vino и Eventim можете да закупите и онлайн, което е още по-голямо удобство вместо дългите опашки по магазини и декемврийския трафик. А за класиците, които искат да видят и пипнат и не на последно място да се разходят – Коледният благотворителен базар ви очаква.
Желая ви да съумеете да си подарите спокойствие в избора на подаръци за близките. Или да изберете подаръци в приятна атмосфера на Коледния базар например. Това ще е прекрасен подарък и за вас самите – времето е безценно, а добре прекараното време е незаменимо.
Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си.
Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока.
Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.
Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):
“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя.
“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол.
“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.
“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице.
“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго.
Реактивен език
Проактивен език
Нищо не мога да направя.
Аз съм си такъв.
Много съм му ядосана.
Няма да приемат предложението ми.
Трябва да го направя.
Не мога.
Трябва.
Само ако…
Нека да погледнем алтернативите.
Мога да опитам различен подход.
Контролирам собствените си чувства.
Мога да направя ефективно представяне.
Избирам приоритетите си.
Аз избирам.
Аз предпочитам.
Аз ще…
Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза.
Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така.
Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема.
Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния.
Трудни неща – много, непостижими – няма.
За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие.
Желая ви проактивност!
P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.
Вие се разхождате модерно по ВитошКа, а аз слагам маратонките и отивам на Витоша.
Вие пиете вода от пластмасови бутилки, а аз пия от извори.
Вие обичате сигурността на заплатата, аз независимостта на собствено взетите решения.
Не ме вкарвайте в правия път, обичам да ходя по стръмни пътеки.
Не ми казвайте как правят всички, как бихте направили вие, съветвайте според човека срещу вас.
Не убеждавайте, че греша в посоката, просто нашите пътища водят до различни места.
Предполаганият от вас неуспех на моите бъдещи планове е само вашата несъстоятелност да ги изпълните. (Така както аз не бих могла и със самолет да мина по вашето планувано праволинейно бъдеще – за мен е равно на пълна капитулация.)
Вашето добро не е моето и аз отдавна приех и другата страна на монетата.
Вижте през моите очи, спомнете си моите цели, и ме насочете и окуражете, но това ще можете само след като приемете моят път, мен.
Не вървим по еднакъв път – различни сме.
Живеем различно, обичаме различно, смеем се на различни неща. Вие се смеете на вицове за бяло руси блондинки, а аз на шокиращия за околните черен хумор. Каквито са ни вицовете, такъв ни е и пътя.
Аз приемам, че вие сте различни от мен и така ви чувствам по-близки.
Ти не си дълга коса с перфектно наредени лъскави кичури в словоред.
Вдигни косата си и свърши всичко, което си искала в предишния живот, а в следобедите на уикенда остави време за новогодишните обещания. Не се оправдавай, че е трудно и отнема много време. Не си обещавай – обещанията са за хора, които не държат на думата си. Чети, планувай, мотивирай се, спортувай и не мисли косата си, мисли за целта.
Защото ти си нещо повече от съвършени букли и издържлив сешоар. Можеш повече, защото искаш повече. А в момента имаш точно толкова, колкото позволява бляскавата ограда на царството на твоето его.
Вържи косата си, по памет, без огледало и погледни към собствените си предизвикателства.
Утре сложи сух шампоан в корените и спечели време, за да предизвикаш другите си страхове и ги обезоръжи с действие.
Действай, не спи, вярвай, работи, не успявай, дръж се прилично в гнева, усмихвай се умело в разочарованията, намирай сили в низините, опитвай отново до без край и в сънищата си, дори резултатът да не се е материализирал. Защото ти си резултатът… на себе си.
И когато осъзнаеш промяната в теб спри, доволно пусни косите си и сплети късмет от удовлетворение в тях в небрежна плитка.
Има много перфектни коси и дълги екстеншъни. Ти си нещо повече. Ти си вдъхновение.
Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е същото това минало да е на съседната маса и да избягва погледа ти.
Дали си на мястото, на което мислиш, че си стигнал, разбираш единствено в непринудена ситуация, в “не тайна вечеря”, понякога в средностатистически ресторант. Случайна среща с твоето X годишно минало, оставило остатъци в съзнанието ти от още не се знае колко на брой години, стои срещу теб.
Засичане на погледа, (предизвикано от нещо движещо се там отзад в периферното ти зрение), и разбираш, че нищо не трепва. Дори нямаш време да провериш дали стомахът ти се е свил, дали тилът ти гори, дали ще се направиш, че не си го видял. Не, след срещнатия поглед се усмихваш, за да поздравиш. Но миналото не поздравява 😊 (Дали и аз съм била нечие минало или то още не е минало?)
И минута по-късно той/то е там на съседната маса в маскарад. Може ли да си гледал някого X години в лицето на дъх разстояние и той да не те познава? Може ли някой да е бил твоя физически, духовен, емоционален свят и да не те припознава? Може.
Маската, маскарада, причините са за отсрещния. А своите мисли, чувства, отдавна съблечени съжаления знаеш само ти. И най-хубавото е, че не боли. За да си стигнал там където си, отдавна си израснал в мисленето и да, миналото затова е минало, защото то е останало в друг етап на развитие. И не че “брашно не мелите”, но “любов не мелите” и “живот не мелите”… е, със сигурност поздрав не “мелите”.
Всеки прави избор, който води до друг такъв. Съжаление? Не. Благодарност за това, че си опознал отсрещния? – не. Благодарност за това, че си опознал себе си! Какъв си, какво можеш и какво не. И да, дори себе си не познаваме добре и се учудваме, дай Боже, гордеем как реагираме в различни ситуации. И опознавайки себе си, си вървиш ти по един път, магистрала, доста често кьоше.
Всеки има свой собствен път. Прекрасно е, когато сме заедно по него, но кой каза, че няма да е още по-прекрасно и след това?
А след това? Остава уважението към себе си, да помниш твоя избор и да заставаш зад него. Защото ти си всички твои избори досега. Отричайки се от избора си, се отричаш от себе си.
Уважение, поздрав и на добър час. Всеки заслужава щастие. Нали това е причината да си тръгнеш от нечий път?
Твоят живот = твоето минало = твоето бъдеще = твоят избор.
Живейте го с достойнство тоз живот.
Останалото е за аматьори.
(А тях прости двойно в сърцето си. По-свободни ще станат не те, а ти)
От всички рози, които ти подарят, не снимай само една.
От всички, които заливат света, скрий от света няколко листа.
Нека само една роза от подарените ти във „влюбения“ ден, да остане лична, недостъпна и само за теб.
Запази една роза, която да няма стотици лайкове, последващо обаждане от приятелка с тема „пък от онзи ли са тези цветя?“ .
Запази една роза от леля си, стринка си, родата, онези, които не те харесват, много важно – от бившия!, колегите и от тези, които не знаеш, че съществуват.
Запази една роза далеч от телефона си и от света.
Тя е подарена на теб! Посята от някого преди месеци, отглеждана и поливана всеки ден, откъсната преди няколко часа, специално избрана и поднесена за теб… създадена за теб! Посветена На Теб.
Ако щеш, сложи я в отделна ваза и усещай само нейния аромат. Нека бъде лична, съкровена, неосквернена от чужди очи, нека виждаш я само ти 😊 Започва да ти харесва нали?
Защото любовта е лична, защото тя се чувства и нека на този празник от всички подарени цветя, само една роза ти донесе чувства. Такива чувства, че да нямаш нужда от споделяне, говорене, снимки и много „seen” в скрийна. Такива чувства се запазват в съзнанието и най-важното – в сърцето.
А когато нещо толкова хубаво е в сърцето ти, то те променя. Запази щастието от една роза, защото щастието обича тишината.
Запази я, гледай я само ти, а не още хиляди очи. Така както искаш той да гледа само теб, въпреки стотиците очи вперени в него.
За снимките беше обезглавена една роза.Рокля - Instinct Store
Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза, че няма подаръци за мен. Каза ми още, че бил зает с угаждането на други момичета, които не могат сами да си вземат подаръците.
Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза, че няма да има шоколад за мен, защото мога да си забъркам меденки, да си направя тирамису или да претичам в 23:30 до денонощния и просто да си купя буркан течен шоколад.
Бях добро момиче и цяла година се старах, но Дядо Коледа ми каза, че това няма значение и пак няма да получа възвръщаемост на моето време, защото съм се старала със и за неправилните хора. Каза ми още, че проблемите и застоят ще реша извън зоната си на комфорт и с хора различни, от тези с които съм ги създала.
Бях добро момиче и правех добро на околните, но Дядо Коледа ми каза, че ще се храня от доброто, което аз съм дала и да не очаквам добро от другите. „Очаквай неочакваното“ му казах аз, а той щеше да каже нещо, но просто подви мустак.
Бях добро момиче и не исках нищо от Дядо Коледа, така знаех, че ще получа нещото, което искам и той ми каза, че съм права. Каза ми още да си направя списък с желания и да не му го пращам, а просто да си добавя краен срок за изпълнение и да си закача списъка на хладилника.
Бях добро момиче и исках целувка под имела, но Дядо Коледа ми каза, че никакви имели, имейли и чародейки не вършат работа и да спра да търся, защото това, което търся, търси мен и не може да ме открие от моят кръговрат в годините приличащ на центрофуга.
Бях добро момиче и пожелах на Дядо Коледа здраве, но той ми каза, че работи много, спи малко, движи се все по-рядко, обездвижил се е и не може да докрачи до здравето, което му пращам, и затова дава цялата работа на елфите.
Бях добро момиче и Дядо Коледа ми каза, че няма да ми даде нищо от нещата, които искам и желая. Каза ми, че си имам живот и това е най-големият ми дар. За останалото каза: „Оправяй се сама“. Каза ми още една тайна – че аз съм негова любимка и най-големия му дар към мен, е, че не ми подарява нищо, защото само така ще имам всичко, което поискам и то не само на Коледа, а във всеки ден от моят живот.
А за Новата година имам вдъхновения, търпение, идеи, ентусиазъм, подозрения, миналогодишни подобрения, воля, смелост и щипка лудост, за да вярвам, че ни предстоят по-хубави 365 дни.
P.S. Чашата не е наполовина пълна или наполовина празна – благодаря, че имам чаша, която да пълня, украсявам и споделям.
Dali Vino, дали водка? Ако се чувстваш психо от градското ежедневие, може да си направиш арт-терапия в новата арт галерия в София. Нищо не разбра, нали?
Почвам от начало. Dali Vino е място, където може да рисуваш избрана от теб картина под патронажа на чаша хубаво вино. Всяка вечер се рисува различна картина от общо до 27 човека. Художник показва стъпка по стъпка как да нарисуваш картината си и така накрая да си тръгваш с твоя шедьовър. Освен за една различна вечер с приятели, е идеално и за фирмени партита и рождени дни. Много хора идват и сами, на мен лично повече ми се рисува, отколкото съобразява с времето на другите.
Галерията е на моя близка приятелка Кари и аз често мога да бъда забелязана тук (пиша статията от Dali Vino) – заради виното (сещаш се). Но не, сериозно. Често може да ме видиш тук, да те посрещна, да ти дам ваучер за подарък или да си цъкам на лаптопа (каквото правя в момента), докато другите рисуват…
Ако вече се досещате, името идва като съчетание от художника Салвадор Дали, а вино, няма да повярвате, но идва от Вино! ? Галерията се намира в бизнес сградата срещу мол София на ет. 1. Всяка вечер има различна картина и може да посетиш мястото от вторник до неделя включително. А защо да го направиш?
Защото е различно. Супер готин и нов начин за среща с приятели. Всички ходим по ресторанти, барове, но това е един нов social club.
Защото ще се изненадаш как картината, която ще нарисуваш, страшно много ще ти хареса. Не е необходим опит и повечето хора, които идват тук, последно са рисували в часа по труд и техника, а там дори не се рисува….?
Защото винаги можеш да кажете на майка си или ново гадже, че вечерта ще ходиш в галерия – авторитетно нали?
Защото е успокояващо. Наистина действа като терапия чрез арт изкуство, някои от вас може да са запознати. Когато аз рисувам – пия хубаво вино, нанасям различните цветове по платното и се изключвам от света и ежедневието. Забравям всичко и отпочивам по изключително полезен начин. Доказано е, че рисуването и смесването на различни цветове, влияе на ума и психиката много благоприятно и лечебно. Има специалисти, които могат да открият проблемите на човек на подсъзнателно ниво според цветовете, които използва, но няма да навлизам в подробности, защото…:
Dali Vino е за забавление. Хората тук са супер положителни, интересно им е, разпускат, тръгват си доволни. Аз лично много се тупам в гърдите от нарисуваните от мен картини. И как не – сутиенът ми е с дебели подплънки ? Споделям и няколко снимки от едно готино събитие, което посетих в Dali Vino.
Споделям ти и стихотворението, което е от мен за Кари по случай откриването, а през декември има уникалните коледни картини. Може да ги разгледаш тук:
Дали вино, дали водка?
Ако си мислиш, че ще пиеш вино с Дали – спри тази водка!
Вземи приятел и избери картина
и не отлагай за следващата зима.
Не се притеснявай за резултата
виното ще извая красотата.
Дали ще е за подарък, дали ще я сложиш на стената,