Прибрах се вкъщи в 21:48, извадих розето от хладилника и си налях в една кристална чаша…

Прибрах се вкъщи в 21:48, извадих розето от хладилника и си налях в една кристална чаша…

Прибрах се вкъщи в 21:48, извадих розето от хладилника и си налях в една кристална чаша. Пуснах онлайн радио и седнах на люлеещия се стол.

Започнах да размишлявам какви съм ги свършила през деня. Някакси, понякога ми се иска да си дам медал за глупостите, които върша, за които сценаристите на Опра дори не могат да се досетят.
Прехвърлих пак различни сцени от деня и бих започнала да си ръкопляскам сама, но виното беше в едната ми ръка, така че си ръкоплясках наум.

Аз съм си фен!
Да, върша много глупости – кой не е?
Но аз ги правя с финес! И това е успокояващо, да знам че нещо правя с финес, при положение, че след изядените козунаци за последната седмица, не се чувствам много фина.

Прехвърлих реакциите, които бях предизвикала в следобедна ситуация. Че аз съм царица! (Поне на нещо) И отново започнах вътрешно да се поправям как е трябвало да направя, да постъпя, какво е трябвало да кажа. Свива ми се стомаха. Тези несимпатични моменти на самообвинение, неприемане, съзерцаване и издребняване…

Спирам да мисля и отпивам глътка вино.
Няма защо да си повтарям недодяланото ми поведение, като само го затвърждавам и вероятно скоро ще повторя. В крайна сметка “пито, платено.” Всях смут с две изречения, изложих се. Блеснах! Моят миг на слава!
Гордостта ми позволява сама на себе си да си призная, колко безцеремонно се излагам понякога. С лекота.

Правя грешки, че да искам да съм равна със земята. Но пък обичам и карам хората да се чувстват 7 метра над небето. Понякога съм шумна, плаша с поглед и приятелките ми усещат, като котки преди земетресение, преди да разпъна грива в готовност да нападам. Груба съм, недодялана, рядко се случва, но се случва смели свалячи да ми казват, че това ми е чара. (Братовчеди на Къци…) Понякога съм недружелюбна, студена, дръпната. Да си го кажем – да се чудиш как да ми скриеш някой кусур. И пак отначало. Спри. Отново от мухата слон. То разкаяние, разкаяние, но нещата отиват на теленовела.

Отпих последна глътка от виното. Оставих чашата в мивката – друг мой недостатък – ще я измия на следващия ден. Приготвих се за сън, изгасих светлините.

И на тъмно си признах, че аз не съм най-големия си фен, но пък съм си ВИП гост и всеки път си правя представление от първи ред. На светло понякога блестя с нешлифованата си цялост, но беше хубав ден. И аз дадох най-доброто от себе си. Не беше бележито, не беше най-доброто в живота ми, но бях себе си.

Приех се. Простих си. Лека нощ.

Follow and share:
Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.

Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.

Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.

Скоро ще е това време. И всеки от нас малко по малко ще започне да мисли за това как да нахрани душата си, как да я направи по-силна и как да я пречиства, за да му е комфортно, когато тя е гола.

Не се лъжи, все по-видимо става за околните колко голяма е душата ти. С всеки следващ ден все по-малко ще успяваш да я скриеш. И точно това е най-хубавото. Сутрин в огледалото ще започнеш да виждаш не своето тяло, а душата през очите си.

Какво ти каза вчера тя? А тази сутрин? Каза ли ти нещо различно от представата ти за теб самия?

Знам, трудно е да се разбереш. Шумно е в теб и няма как да чуеш. Ако мислиш, че чуваш ясно гласа в теб, не се лъжи. Това, което бунтарски арогантно звучи, его e. Душата не обича да бие на очи и тихо ти шепти. Отдалечи се, притихни, изчакай, не мисли.

В този момент усетѝ.

Ако можеше точно в този миг да снимаш душата си, как ли щеше да изглежда тя? Дали щеше да е малка или голяма? В какво си я оцветил, в каква форма си я сложил? Затваряш ли я някъде или я пускаш от време на време да лети? В кое небе я пускаш? На ограниченията на мислите си или в самородната ѝ Вселена? Доволна ли би била душата ти в този момент от това, в което си я превърнал?

…Е, вече знаеш какво да правиш. Прегърни душата си така, че от тук нататък тя да е тази, която да те прегръща, да те води, закриля и подкрепя. Дай ѝ път и се дръж за нея.

Помни кое е първо и коя е твоята същност.

Защото ти не си тяло с душа.

Ти си душа в тяло.

Follow and share:
Не можеш да я обуздаеш

Не можеш да я обуздаеш

Не можеш да я обуздаеш. Хаосът ѝ дава мир, бурята е нейн дом, а слънцето превръща я във вода, в живот.

Ураган от безвремие, аромат на бъдеще, чувство на свобода е тя.

Няма край, сфера е,

съдържаща вселени от луни.

Венера ѝ е дъщеря, а любовта – дъхът ѝ.

Миналото е нейно настояще и регресира в него, за да се израстне.

Не можеш да спориш с нея. Нямаш мисли.

Целувки няма с нея. Сливат се душите.

Можеш да я имаш само

плащайки със себе си.

Не ти казвам, че ще изгориш.

Ще станеш Феникс.

Follow and share:
И ангелите ти завиждат, знаеш ли

И ангелите ти завиждат, знаеш ли

И ангелите ти завиждат, знаеш ли. И на тях им се иска да грешат, да минават граници, да вървят назад, а не да летят.

Знам, че ти искаш да летиш. Знам, че се измъчваш с правилни решения, трудни действия, а понякога просто знаеш, че нещо ще е грешка и въпреки това я правиш. Но всяка слабост има силна пристрастяваща красота, нали?

Ангелите искат да са на твое място, защото ти можеш да си позволиш да грешиш, а боговете ти завиждат, защото си смъртен. Всяко твое действие, всеки твой жест, дума, целувка, прегръдка, среща са неповторими, защото си обречен с обратното броене на времето. И в това е красотата на съня ти.

Знаеш, че всяко нещо струва друго нещо. Някой ден може и ти да си ангел, в сътворението на живота си си Бог, но тук и сега, си плащаш своята грешка. Цената може да е висока, но грешката сладка.

Искаш една сла̀дка или кутия бонбони?

Follow and share:
Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти

Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти

Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти, споделени битки и гигантски кураж.

Да виждаш в погледа му не просто цвета на очите, а на изпълнените действия. В ръцете му търси безусловна подкрепа, а в прегръдките винаги, винаги спираща да се върти Земята, любов.

Намери мъжа, на когото да дадеш същото в замяна – в изобилие. Ако не можеш – остави се да бъдеш намерена. Дори да е в бъдещето…

Да си сбъдната, да го сбъднеш.

Не мечта, а живот.

За теб.

За него.

Заедно.

За едно сбъднато

тук и сега.

Снимка: Pinterest

Follow and share:
Няма жена, която да си тръгне от мъж

Няма жена, която да си тръгне от мъж

Няма жена, която да си тръгне от мъж. Да напусне мъж. Да го остави, замени или да приключи връзка с него. Не.

Жените си тръгват от отношението или неговата липса. Всъщност, най-често жените си тръгват от липсите.

Жените си тръгват от липсата на уважение, понякога и от липсата на извинение.

Тръгват си от липсата на човек до себе си и на подкрепа.

Но не си тръгват само от липси. Понякога си тръгват от думи в повече, болки в повече….

От такива неща си тръгват жените.

И най-лошото е, че някои от тях го правят с лекота!

А и след като една жена сама си дава комфорт, обич и хармония е толкова лесно да се лиши от някой мъж в живота си.

Понякога си мисля, че мъжете вярват, че сме зависими от тях. И са прави! Но сме зависими от хубави моменти, щастие, любов, неща по-големи от тези, които можем да си дадем сами. Затова всеки мъж сам трябва да прецени може ли и какво да даде на избраницата си. Трудно е с жени, които си дават много, които са си самодостатъчни…

Времената са такива, че от чакане вече всяка една от нас си стана и мъж, и приятел, и работодател, и съдник, и изповедник, и баща, и майка.

А те все си мислят, че само тях чакаме?!

И това не разбраха мъжете. Насоката на нашата зависимост.

И ако някой мъж търси успех, а не просто консумиране на удоволствията на егото, ще успеят тези, които се научат най-сетне как да направят една жена щастлива.

Защото, мъже, единственото нещо, което се иска от вас, е да не бъдете жени.

Follow and share:
Влизам в сърцето ѝ…

Влизам в сърцето ѝ…

Влизам в сърцето ѝ. Оглеждам се – няма никой. И нея я няма. Търся последните следи, още топли. Да видя кое е последното, което е почувствала, което я вълнува. Всичко е стерилно. Тихо. Някак пусто.

Разхождам се в нейното голямо сърце. Красиво е. Силно, блестящо, умно, добро. Боже, колко добро. Намирам толкова от себе си вътре, въпреки че не бих посмяла да вляза в моето сърце. Не знам дали бих се чувствала удобно да видя всичко вътре. Да се върна към нейното. Разхождам се, разглеждам, търся. Минавам през спомените ѝ от детството, първата любов, първите осъществени мечти, прекрасни пътешествия. Всичко е толкова красиво, като една светла, просторна стая. Всичко си е на мястото, усещам хармонията.

Продължавам да вървя и стигам до мост. Влизам в друга блестяща, по-студена стая, огромна. Сядам на красива светеща кошетка да прочета томовете с нейните мисли. Прелиствам, чета, изстивам, продължавам да чета. За̀губи, раздели, съмнения, болка, следване на чужди съвети, отклоняване от пътя, раздвояване на разума и сърцето, носталгия, пропуснати възможности. Голяма стая, толкова неща е натъпкала там. Сигурно е избила някоя друга стена, преустановила е разположението, за да вмести всичките си излишни спомени и мисли, вместо да напише само едно. Тя не вярва, че заслужава нещо по-добро. Не вярва в нищо. Нито в Бог, нито в хората, нито в себе си, нито в доброто, нито в справедливостта. Няма по-студено и по-тъжно място от това без вяра. С всички мисли, убеждения и време в тази стая, тя я беше позлатила. Наистина замръзвам.

Виждам един тунел. Продължавам. Стигам до тъмна стая. Малка и топла. Уютно е. Има едно прозорче, но не виждам нищо. Накъде ли гледа тази хралупа? Опитвам се да изчистя това стъкло… Не ми трябваха много усилия. Почистих го с малко вяра разтворена в любов.
Боже, какво се откри пред очите ми… Това момиче очевидно не може да покори света. Дори своя свят. Но определено може да го промени. За тази красива гледка облечена в добро, изваяна от съпричастност. За този далечен поглед, който е обхванал толкова много хора по света. Когато видях мечтите ѝ, когато видях сърцето ѝ отвътре, колко е голямо, колко е добро красиво останах озадачена… Защо е отделила най-голямата стая за най-прояждащите ниско вибриращи емоции… Как да ѝ остане време за другата стая, за тази гледка, която се открива пред мен.
Защо не е отделила малко вяра, за да види по-добре това тъмно място, в което е прашлясал потенциалът ѝ.

Не знам как го прави. Явно не е чела фън шуй. Нарежда всички прочетени книги красиво в библиотеката, в сърцето и душата си, а не може да подреди собствените си емоции.
Не мога да си обясня, не мога да ги подредя вместо нея и няма нужда да търся каквото и да е обяснение защо и как.

След всичко видяно просто разбрах, че трябва да ѝ давам повече вяра и любов. За да изтрие това стъкло на този прозорец, който стои плътен като стена в сърцето ѝ и не ѝ позволява да вижда нищо. Трябва да ѝ дам повече вяра и любов, докато се зареди поне малко и се види през моите очи.

Защо ли? Защото затова са приятелките…

IVspiration.stamp

 

Follow and share:
Хиляди сияйни слънца

Хиляди сияйни слънца

Всъщност “Хиляди сияйни слънца” се съдържат в едничкото сърце на най-добрата приятелка.

Това е книга за приятелството. Има любовна история, има война, има смърт, има и надежда.

Историята се развива в Афганистан и разказва отблизо пътищата на две жени. Жени… колко ли страдания са търпели жените в годините. Чела съм малко книги, чиито герои са мюсюлмани и тяхната култура ми е позната доста общо. В дневника ми на благодарността преди често благодарях, затова че съм християнка, че съм родена в България в свободно времеТоооолкова силно благодарях за това особено след филма “Черното цвете”(препоръчвам). Докато четох “Хиляди сияйни слънца” разбрах, че отново съм забравила много важни неща, достатъчни, за да ставам всеки ден с усмивка.

Историята на книгата приключва 2003 година, което ми напомни, че едва 8 години след това, през 2011 участвах в конкурс, в който бях в една стая с момиче от Афганистан. Тя толкова очевидно не ме харесваше…, напрежението в стаята с нож можеше да се реже. Момичето беше толкова дръпнато, изобщо не ми говореше, аз търсех начини да изляза навън, защото ми беше неудобно. Заедно с география и обща история, атентати, това беше сблъсъкът ми с Афганистан досега… След книгата разглеждам по друг начин поведението ѝ спрямо мен, слагайки на преден план колективното несъзнавано и резервоара на преживяванията на жените от техния род и нация…

Докато четях книгата в мен се надигаше такава агресия към времената описани вътре, агресия към мъжете, осъзнавайки, че това време и тези мъже още ги има в различни точки на света. Това че не виждаме нещо и не ни е пред очите или не знаем и не сме чували за него, не означава, че то не съществува. И докато всеки ден си пием кафето и съседът отгоре дрънчи и се дразним; докато някой ни е отнел предимството и ни разваля настроението и т.н. (няма да продължавам с отегчително изброяване), нашите обичайни, скучни, тривиални моменти са най-голямото злато за много хора по света. Има хора, които не биха желали и в най-смелите си мечти нашите най-лоши дни… Темата е дълга и обширна.

Към книгата. История за любов, която е backstage нa главната история – за приятелството. Приятелството на две жени, които минават през какви ли не тежки моменти и кръстопътища, предизвикателства, преврати. Невъобразимо е колко ужасни обстоятелства и живот е отреден на героините, а четейки я си давах сметка, че има жени и с още по-труден живот в реалността, не просто в тази или онази книга.

Винаги съм казвала, че истинското приятелство не е безоблачното. Ако не си се карала с някоя приятелка, не можеш да кажеш, че връзката ви е устойчива. Ако сте минавали през различни проблеми заедно, ако вие сте имали проблеми помежду си и сте ги преодолели, тогава можеш да кажеш: “Да, това е моя приятелка. Когато някой ми каже, че има толкова добра приятелка, с която никога не се е карала, вече просто мълча, защото не искам да им отнемам наивността. Но времето ни показва различни ситуации и разбираме, че понякога първата спънка с наша приятелка е и последна. Често се мислим за добри и истински приятелки, че сме щедри и великодушни към приятелите си, които също така са нашето семейство. “Хиляди сияйни слънца” ще ви покаже друго измерение на приятелството.

Това е тежка книга, особено на някои от последните страници четях с бясна скорост, подсмърчайки, заредена с кърпички наоколо. Но въпреки, че е тежка, мисля че всеки трябва да е прочете:

  • за да си разшири кръгозора;
  • за да разбере по-добре света, в който живеем;
  • за да оцени живота и женската същност;
  • за да се обогати.

Тази книга е за любовта, приятелството и войната, затова ще завърша със следния цитат:

„Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

Сподели твоите любими книги в социалните мрежи с таг @modernoedasechete
"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюдейни, издателство Обсидиан

Follow and share:
Най-добрите подаръци за празниците

Най-добрите подаръци за празниците

Търсите подходящи подаръци за приятели и близки за Коледа и Нова Година?

Празниците идват, навалицата по магазините също и паниката по подготовката на подаръците за приятели и близки нараства. Подготовката за Коледа включва и това и от много време искам да напиша тази статия и мисля, че “най-хубавото време на годината” за това дойде. 

Вижте няколко предложения за подаръци. 

  1. Преживяване – ваучер за посещение в Dali Vino

Аз обожавам това място и разбрах, че рисуването не е трудно и освен това е много разпускащо и завладяващо. Не искам да ви отегчавам нещо, за което вече съм писала, така че за тези от вас, които не сте попадали на тази публикация – можете да прочетете тук. Не е нужно да избирате картина за рисуване или дата – ваучерът е с давност 3 месеца и човекът, за който готвите този подарък сам може да избере кога да иде. Важно е при посещението си просто да донесе ваучер подаръка си. Всички житали на София и Пловдив могат да се възползват от галериите в съответните градове. Това е уникално преживяване, от който човек сам ще си сътвори прекрасен спомен картина. Не подценявайте артиста във всеки. 

2. Книга – или ваучер за книга

Можете да подарите книга за тези, които знаете, че обожават да четат. И в последните години това се е превърнал в желан и ценен подарък. Любимо мое приложение за ревюта и съхранение на reading list е Goodreads. Все повече хора го ползват, така че можете или да попитате вашите приятели в небрежен разговор кои са книгите в техния лист, а може и приложението да е повод за това. Ако пък не искате да сте закупили книгите след като и те вече са си взели същите, може просто да вземете ваучер от избрана книжарница. Не на последно място можете да добавите и тениска със слогъна “Модерно е да се чете”. Знаете, че съм тясно обвързана с тази кампания и любовта ми към четенето, книгите и тяхното популяризиране вероятно понякога става досадна. Имаме наличните модели във Facebook страницата, така че ни пишете там за своите поръчки. 

 

3. Дрехи, обувки? – ваучер за търговски център

Това е нещо, което са ми подарявали и е доста удобно. Всеки мол вероятно има различна политика, но давността на ваучера е поне 6 месеца след регистрация на картата или след подаряване (ще се застраховам с различната политика на всеки мол, защото не съм ги разглеждала по отделно). Много удобен и потребен подарък, защото знаете, че човекът ще “носи” вашия подарък със сигурност, защото сам си го е избрал. И освен това му подарявате възможност за голям асортимент – книги, дрехи, обувки, колани, козметика, фризьори… всичко като услуги в мола…. How cool is that? 

4. Билети за театър, концерт, представление

Тук процедираме отново с ваучер. За миналата нова година получих подаръчен ваучер за eventim . Давността е една година, през която можете да посетите концерт на избран изпълнител (аз избрах Лара Фабиан и нямам търпение! Трябва да избера и някои театър ), театър и всичко което намирате в техния сайт. Това е едно също незабравимо преживяване без значение дали е свързано с песни танци, смях или сълзи от сцената. 

5. Коледен дух от Коледния благотворителен базар

Ако ви е необходим семеен подарък, но Коледния базар в хотел Балкан, организиран от “Колектив марш на любовта”, е прекрасно решение. Тази година ще се проведе на 14 и 15 декември от 10:00 – 20:00 ч. и всеки, който иска да закупи коледен подарък ще е приятно изненадан, защото всичко там е ръчно правено (тази година ще има и няколко нещица изработени и от мен). 100% от средствата отиват за благотворителност и така докато задоволявате нуждите си и изненадвате близък човек, ще направите и добро дело. Мисля, че през цялото време ще съм там, така че ще ви посрещна 🙂 

И да, вероятно ваучерите са един добър вариант, когато вече сте се изчерпали, в момента не ви хрумва нищо или пък не познавате добре човека. Ваучерът на Dali Vino е по-конкретен подарък, с който подарявате цвят в ежедневието за 35 лв посещение. Книгите са 10 лв и нагоре според избраната от вас, а ваучерите в в Eventim, книжарниците и тези в моловете, в повечето случаи, може да включва избрана от вас сума. А Dali Vino и Eventim можете да закупите и онлайн, което е още по-голямо удобство вместо дългите опашки по магазини и декемврийския трафик. А за класиците, които искат да видят и пипнат и не на последно място да се разходят – Коледният благотворителен базар ви очаква. 

Желая ви да съумеете да си подарите спокойствие в избора на подаръци за близките. Или да изберете подаръци в приятна атмосфера на Коледния базар например. Това ще е прекрасен подарък и за вас самите – времето е безценно, а добре прекараното време е незаменимо.  

 

Целувки 

𝐼𝓋𝒶 𝒜𝓉𝒶𝓃𝒶𝓈💮𝓋𝒶

Follow and share:
Реактивен или проактивен човек си ти?

Реактивен или проактивен човек си ти?

Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си. 

 

Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока. 

Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.

Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):

“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя. 

“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол. 

“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.

“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице. 

“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго. 

Реактивен език  Проактивен език
Нищо не мога да направя. 

Аз съм си такъв. 

Много съм му ядосана.

Няма да приемат предложението ми. 

Трябва да го направя. 

Не мога. 

Трябва. 

Само ако…

Нека да погледнем алтернативите. 

Мога да опитам различен подход. 

Контролирам собствените си чувства. 

Мога да направя ефективно представяне. 

Избирам приоритетите си. 

Аз избирам.

Аз предпочитам. 

Аз ще…

 

Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза. 

Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така. 

Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема. 

Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния. 

Трудни неща – много, непостижими – няма. 

За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие. 

Желая ви проактивност! 

P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.

Follow and share:
Не вървим по еднакъв път, различни сме

Не вървим по еднакъв път, различни сме

Не вървим по еднакъв път – различни сме.

Вие се разхождате модерно по ВитошКа, а аз слагам маратонките и отивам на Витоша.

Вие пиете вода от пластмасови бутилки, а аз пия от извори.

Вие обичате сигурността на заплатата, аз независимостта на собствено взетите решения.

Не ме вкарвайте в правия път, обичам да ходя по стръмни пътеки. 

Не ми казвайте как правят всички, как бихте направили вие, съветвайте според човека срещу вас.

Не убеждавайте, че греша в посоката, просто нашите пътища водят до различни места.

Предполаганият от вас неуспех на моите бъдещи планове е само вашата несъстоятелност да ги изпълните. (Така както аз не бих могла и със самолет да мина по вашето планувано праволинейно бъдеще – за мен е равно на пълна капитулация.)

Вашето добро не е моето и аз отдавна приех и другата страна на монетата.

Вижте през моите очи, спомнете си моите цели, и ме насочете и окуражете, но това ще можете само след като приемете моят път, мен.

Не вървим по еднакъв път – различни сме.

Живеем различно, обичаме различно, смеем се на различни неща. Вие се смеете на вицове за бяло руси блондинки, а аз на шокиращия за околните черен хумор. Каквито са ни вицовете, такъв ни е и пътя.

Аз приемам, че вие сте различни от мен и така ви чувствам по-близки.

Не се отдалечавайте…


Iva Atanasova

 

Снимка: @sage_barnes

Follow and share:
Ти си нещо повече от съвършени букли

Ти си нещо повече от съвършени букли

Ти не си дълга коса с перфектно наредени лъскави кичури в словоред.
Вдигни косата си и свърши всичко, което си искала в предишния живот, а в следобедите на уикенда остави време за новогодишните обещания. Не се оправдавай, че е трудно и отнема много време. Не си обещавай – обещанията са за хора, които не държат на думата си. Чети, планувай, мотивирай се, спортувай и не мисли косата си, мисли за целта.
Защото ти си нещо повече от съвършени букли и издържлив сешоар. Можеш повече, защото искаш повече. А в момента имаш точно толкова, колкото позволява бляскавата ограда на царството на твоето его.
Вържи косата си, по памет, без огледало и погледни към собствените си предизвикателства.
Утре сложи сух шампоан в корените и спечели време, за да предизвикаш другите си страхове и ги обезоръжи с действие.
Действай, не спи, вярвай, работи, не успявай, дръж се прилично в гнева, усмихвай се умело в разочарованията, намирай сили в низините, опитвай отново до без край и в сънищата си, дори резултатът да не се е материализирал. Защото ти си резултатът… на себе си.
И когато осъзнаеш промяната в теб спри, доволно пусни косите си и сплети късмет от удовлетворение в тях в небрежна плитка.
Има много перфектни коси и дълги екстеншъни. Ти си нещо повече. Ти си вдъхновение.

 

Follow and share:
Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е да стои на съседната маса

Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е да стои на съседната маса

Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е същото това минало да е на съседната маса и да избягва погледа ти.
Дали си на мястото, на което мислиш, че си стигнал, разбираш единствено в непринудена ситуация, в “не тайна вечеря”, понякога в средностатистически ресторант. Случайна среща с твоето X годишно минало, оставило остатъци в съзнанието ти от още не се знае колко на брой години, стои срещу теб.
Засичане на погледа, (предизвикано от нещо движещо се там отзад в периферното ти зрение), и разбираш, че нищо не трепва. Дори нямаш време да провериш дали стомахът ти се е свил, дали тилът ти гори, дали ще се направиш, че не си го видял. Не, след срещнатия поглед се усмихваш, за да поздравиш. Но миналото не поздравява 😊 (Дали и аз съм била нечие минало или то още не е минало?)
И минута по-късно той/то е там на съседната маса в маскарад. Може ли да си гледал някого X години в лицето на дъх разстояние и той да не те познава? Може ли някой да е бил твоя физически, духовен, емоционален свят и да не те припознава? Може.
Маската, маскарада, причините са за отсрещния. А своите мисли, чувства, отдавна съблечени съжаления знаеш само ти. И най-хубавото е, че не боли. За да си стигнал там където си, отдавна си израснал в мисленето и да, миналото затова е минало, защото то е останало в друг етап на развитие. И не че “брашно не мелите”, но “любов не мелите” и “живот не мелите”… е, със сигурност поздрав не “мелите”.
Всеки прави избор, който води до друг такъв. Съжаление? Не. Благодарност за това, че си опознал отсрещния? – не. Благодарност за това, че си опознал себе си! Какъв си, какво можеш и какво не. И да, дори себе си не познаваме добре и се учудваме, дай Боже, гордеем как реагираме в различни ситуации. И опознавайки себе си, си вървиш ти по един път, магистрала, доста често кьоше.
Всеки има свой собствен път. Прекрасно е, когато сме заедно по него, но кой каза, че няма да е още по-прекрасно и след това?
А след това? Остава уважението към себе си, да помниш твоя избор и да заставаш зад него. Защото ти си всички твои избори досега. Отричайки се от избора си, се отричаш от себе си.
Уважение, поздрав и на добър час. Всеки заслужава щастие. Нали това е причината да си тръгнеш от нечий път?
Твоят живот = твоето минало = твоето бъдеще = твоят избор.
Живейте го с достойнство тоз живот.
Останалото е за аматьори.
(А тях прости двойно в сърцето си. По-свободни ще станат не те, а ти)

Iva Atanasova

P.S. Вдъхновена от един уникален пост на SilviÁmica. Толкова бях вътре в ситуацията, че я пренаписаха с моята емоция.

Снимка: Niki Litov-Photography

 

Follow and share:
От всички рози, които ти подарят, не снимай само една

От всички рози, които ти подарят, не снимай само една

От всички рози, които ти подарят, не снимай само една.

От всички, които заливат света, скрий от света няколко листа.

Нека само една роза от подарените ти във „влюбения“ ден, да остане лична, недостъпна и само за теб.

Запази една роза, която да няма стотици лайкове, последващо обаждане от приятелка с тема „пък от онзи ли са тези цветя?“ .

Запази една роза от леля си, стринка си, родата, онези, които не те харесват, много важно – от бившия!, колегите и от тези, които не знаеш, че съществуват.

Запази една роза далеч от телефона си и от света.

Тя е подарена на теб! Посята от някого преди месеци, отглеждана и поливана всеки ден, откъсната преди няколко часа, специално избрана и поднесена за теб… създадена за теб! Посветена На Теб.

Ако щеш, сложи я в отделна ваза и усещай само нейния аромат. Нека бъде лична, съкровена, неосквернена от чужди очи, нека виждаш я само ти 😊 Започва да ти харесва нали?

Защото любовта е лична, защото тя се чувства и нека на този празник от всички подарени цветя, само една роза ти донесе чувства. Такива чувства, че да нямаш нужда от споделяне, говорене, снимки и много „seen” в скрийна. Такива чувства се запазват в съзнанието и най-важното – в сърцето.

А когато нещо толкова хубаво е в сърцето ти, то те променя. Запази щастието от една роза, защото щастието обича тишината.

Запази я, гледай я само ти, а не още хиляди очи. Така както искаш той да гледа само теб, въпреки стотиците очи вперени в него.


За снимките беше обезглавена една роза.

Рокля - Instinct Store 

Follow and share:
Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза…

Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза…

Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза, че няма подаръци за мен. Каза ми още, че бил зает с угаждането на други момичета, които не могат сами да си вземат подаръците.

Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза, че няма да има шоколад за мен, защото мога да си забъркам меденки, да си направя тирамису или да претичам в 23:30 до денонощния и просто да си купя буркан течен шоколад.

Бях добро момиче и цяла година се старах, но Дядо Коледа ми каза, че това няма значение и пак няма да получа възвръщаемост на моето време, защото съм се старала със и за неправилните хора. Каза ми още, че проблемите и застоят ще реша извън зоната си на комфорт и с хора различни, от тези с които съм ги създала.

Бях добро момиче и правех добро на околните, но Дядо Коледа ми каза, че ще се храня от доброто, което аз съм дала и да не очаквам добро от другите. „Очаквай неочакваното“ му казах аз, а той щеше да каже нещо, но просто подви мустак.

Бях добро момиче и не исках нищо от Дядо Коледа, така знаех, че ще получа нещото, което искам и той ми каза, че съм права. Каза ми още да си направя списък с желания и да не му го пращам, а просто да си добавя краен срок за изпълнение и да си закача списъка на хладилника.

Бях добро момиче и исках целувка под имела, но Дядо Коледа ми каза, че никакви имели, имейли и чародейки не вършат работа и да спра да търся, защото това, което търся, търси мен и не може да ме открие от моят кръговрат в годините приличащ на центрофуга.

Бях добро момиче и пожелах на Дядо Коледа здраве, но той ми каза, че работи много, спи малко, движи се все по-рядко, обездвижил се е и не може да докрачи до здравето, което му пращам, и затова дава цялата работа на елфите.

Бях добро момиче и Дядо Коледа ми каза, че няма да ми даде нищо от нещата, които искам и желая. Каза ми, че си имам живот и това е най-големият ми дар. За останалото каза: „Оправяй  се сама“. Каза ми още една тайна – че аз съм негова любимка и най-големия му дар към мен, е, че не ми подарява нищо, защото само така ще имам всичко, което поискам и то не само на Коледа, а във всеки ден от моят живот.

А за Новата година имам вдъхновения, търпение, идеи, ентусиазъм, подозрения, миналогодишни подобрения, воля, смелост и щипка лудост, за да вярвам, че ни предстоят по-хубави 365 дни.

P.S. Чашата не е наполовина пълна или наполовина празна – благодаря, че имам чаша, която да пълня, украсявам и споделям.

 

Весели празници от Feministlandia

Красива зима с IVspiration shop

Follow and share:
Dali Vino, дали водка – The newest art gallery in the city

Dali Vino, дали водка – The newest art gallery in the city

Dali Vino, дали водка? Ако се чувстваш психо от градското ежедневие, може да си направиш арт-терапия в новата арт галерия в София. Нищо не разбра, нали?

Почвам от начало. Dali Vino е място, където може да рисуваш избрана от теб картина под патронажа на чаша хубаво вино. Всяка вечер се рисува различна картина от общо до 27 човека. Художник показва стъпка по стъпка как да нарисуваш картината си и така накрая да си тръгваш с твоя шедьовър. Освен за една различна вечер с приятели, е идеално и за фирмени партита и рождени дни. Много хора идват и сами, на мен лично повече ми се рисува, отколкото съобразява с времето на другите.

Галерията е на моя близка приятелка Кари и аз често мога да бъда забелязана тук (пиша статията от Dali Vino)  – заради виното (сещаш се). Но не, сериозно. Често може да ме видиш тук, да те посрещна, да ти дам ваучер за подарък или да си цъкам на лаптопа (каквото правя в момента), докато другите рисуват…

 

Ако вече се досещате, името идва като съчетание от художника Салвадор Дали, а вино, няма да повярвате, но идва от Вино! ? Галерията се намира в бизнес сградата срещу мол София на ет. 1. Всяка вечер има различна картина и може да посетиш мястото от вторник до неделя включително. А защо да го направиш?

 

  1. Защото е различно. Супер готин и нов начин за среща с приятели. Всички ходим по ресторанти, барове, но това е един нов social club.
  2. Защото ще се изненадаш как картината, която ще нарисуваш, страшно много ще ти хареса. Не е необходим опит и повечето хора, които идват тук, последно са рисували в часа по труд и техника, а там дори не се рисува….?
  3. Защото винаги можеш да кажете на майка си или ново гадже, че вечерта ще ходиш в галерия – авторитетно нали?
  4. Защото е успокояващо. Наистина действа като терапия чрез арт изкуство, някои от вас може да са запознати. Когато аз рисувам – пия хубаво вино, нанасям различните цветове по платното и се изключвам от света и ежедневието. Забравям всичко и отпочивам по изключително полезен начин. Доказано е, че рисуването и смесването на различни цветове, влияе на ума и психиката много благоприятно и лечебно. Има специалисти, които могат да открият проблемите на човек на подсъзнателно ниво според цветовете, които използва, но няма да навлизам в подробности, защото…:
  5. Dali Vino е за забавление. Хората тук са супер положителни, интересно им е, разпускат, тръгват си доволни. Аз лично много се тупам в гърдите от нарисуваните от мен картини. И как не – сутиенът ми е с дебели подплънки ? Споделям и няколко снимки от едно готино събитие, което посетих в Dali Vino.

Споделям ти и стихотворението, което е от мен за Кари по случай откриването, а през декември има уникалните коледни картини. Може да ги разгледаш тук:

Дали вино, дали водка?

Ако си мислиш, че ще пиеш вино с Дали – спри тази водка!

Вземи приятел и избери картина

и не отлагай за следващата зима.

Не се притеснявай за резултата

виното ще извая красотата.

Дали ще е за подарък, дали ще я сложиш на стената,

най-важно е забавлението, а не суетата.

Follow and share:
5 причини да направиш коледните пости

5 причини да направиш коледните пости

Какви са ползите от коледните пости, които повечето хора не виждат

Тази година отново ще направя коледните пости. Колебаех се, защото нямам много сила и енергия, но по-късно именно това ме мотивира. Ако не контролирам това, тогава още по-трудно ще контролирам неща в ежедневието си. И след като изпълних някои от целите за октомври добре, а други не толкова, поста включва част от целите ми за ноември и декември.

Ето ги и причините защо обичам да коледните пости:

  1. Пречиства тялото.

За мен спирането на месо не е трудно, беше ми доста трудно спирането на млечните продукти. На днешна дата контролирането на хранителните нужди ми е най-малкия проблем. Правя го с лекота. Така съм се настроила, че дори някой да яде шоколад срещу мен, първо – не ми е проблем, второ – не ми е приятел 🙂  Може би единствената причина поради която бих пренебрегнала поста е една Италия… мммм.

Факт е, че тялото се пречиства много добре. Аз съм с мазна кожа, но до края на поста кожата ми доста се нормализира и избистря. Идеята е да се консумират повече бобови и зърнени култури. Аз съм си заредила кухнята с киноа, елда, кафяв ориз, грах, леща и др., но няма да отегчавам с това.

  1. Контролиране на мисълта.

Звучи странно, но всъщност това е най-голяма полза от поста. Всеки един от нас се нуждае да се храни минимум 2-3 пъти на ден. Ако можеш да контролираш какво да ядеш,  и във времето, какво да ти се яде – то ти постигаш контрол на ума. А след това можеш да го прилагаш в други посоки! Много е яко!

  1. Духовно пречистване.

Тук вече идва висшия пилотаж. Да ядеш определени продукти е най-лесното. Трудното е, да контролираш мисълта в живота си. По време на постите не трябва да се говори лошо, да се клевети или обижда. Трябва да се поставяме в обувките на другите, да не съдим, да гледаме себе си и да търсим начин да сме по-добри. Да, чудесно е да се включим в благотворителна кампания, но като хулим някого, живота или държавата всеки ден…. Може и да сме добри хора, но определено няма да живеем добре. В началото когато се усетя, че съм негативна още докато говоря намирам положителното, споделям го, благодаря за урока, ползата (знаеш как е…) и приключвам тази тема. След първата седмица става по-лесно.

  1. По-добро здраве и По-добър живот.

Като резултат от предходните действие стигаме и до по-крепко здраве и, разбира се, качество на живот. Няма как да се храним добре, да мислим добри неща и да действаме с добър мотив и в следствие от тези действия – да не живеем в хармония в себе си и да не сме по-здрави. Ако това не е крайния резултат значи не сме направили нещо в поста правилно. Това е за мен философията на поста. Самонаблюдение и самоконтрол.

Аз самата правя предимно коледните пости. Може би избирам тях, за да започна по-добре Новата година… но тях най-много си ги обичам.

Понякога се случва да хапнеш нещо непозволено по погрешка. Първата реакция е: „Е, щом съм яла сирене… развалих поста, пак почвам да си ям всичко“. Но не е това идеята. Да, тялото няма да се пречисти максимално, но по-важна е идеята и каляването на волята и духа. Накрая на поста е хубаво човек да се изповяда, което аз никога не съм правила, може би защото не съм възпитана така, не се чувствам удобно, а и не вярвам в институцията „църква“.

Също така, не се прави секс, но аз така си подредих картите че в тази посока съм си взела поста 10 години напред. Всеки си преценява какво да включи и какво не. Аз правя изброените горе неща и знам, че донякъде са нещата, които правят дълбоко вярващите християни. И с това, което правя се чувствам прекрасно, обновена, по-спокойна, положителна и получавам това, което най-много ми липсва – вяра в себе си и че ще успея в това предизвикателство от мен към мен по най-добрия начин.

А вие постите ли? Дайте някоя хубава рецепта насам, за да разнообразя – не бъдете скръндзи. Ще се радвам, ако правите нещо друго специфично и ми споделите, за да мога да обогатя тези 40 дни.

 

P.S.

Iv. A.

 

Follow and share:
Какво искаш да постигнеш през октомври?

Какво искаш да постигнеш през октомври?

Имаш нужда от нови придобивки или нови добродетели?

Какви са твоите цели през октомври? Какво искаш да имаш и нямаш през настоящия месец? Обикновено началото на всеки месец си записвам задачите. Колко неприятно… По-добре да си говорим за цели, защото “задачи” звучи като нещо досадно за изпълнение.

Също така понякога си пиша желания на новолуние. Да, звучи много хвъркато или на мен поне така ми звучи и затова го правя доста рядко. Но всъщност новолуние е още една възможност за целеполагане. Не бях си правила списък с желания от около година, на последното новолуние си направих и да ти кажа, странно… но беше ефективно. Тогава не си пожелах да ида еди къде си, да имам кола или повече пари, а си записах качествата, които искам да развия и навиците, които искам да създам. И ми се стори доста плоско от моя страна, че досега съм си записвала други неща в списъка с желания.

Според мен, за успехите, парите, отношенията, дори и щастието, човек трябва да има редица качества. И аз като всеки човек, имам да развивам много. Всяка материална придобивка, всеки статус, успех е вследствие от качества. Според мен, ако човек има късмета да придобие нещо даром е доста възможно да го изгуби, защото не може да го задържи…

 

Всеки може да ми вземе вафлата, колата, позицията,

но никой не може да ми вземе знанията, качествата и уменията.

Та четейки си една книжка на Петър Дънов, реших че за първи път тази година (изключвайки на Нова година… знаеш как е? ), сега, през октомври, ще си напиша в дневника не само задачите, а и целите ми и по-конкретно качествата, които искам да изградя.

Ето го и моят фокус за месеца:

  1. Да преобразувам негативните чувства в положителни. (Както казах, това е по книжка за добродетелите на Петър Дънов. Там е опоменато като да преобразуваш омразата в обич. Звучи още по-трудно, нали?). Искам да влизам по-често в обувките на хората. Когато съм го правила, някакси съм спирала да им се ядосвам за това, което са сторили. А не е ли именно това идеята? Да сме спокойни и хармонични. Обичаме да се сравняваме и да казваме “аз, ако бях”, ама аз ако бях в конкретната ситуация. А когато се поставя на нечие място с житейският му опит досега и различните комплекси и травми които има, виждам че това, което прави често е най-доброто на което е способен.
  2. Любимото на всички ни ? Цитирам както е от книжката: „да не одумвам никого“. Знаете, че всеки път когато се съберем в компания, се започва една голяма „одумка“. Искам този месец да се държа толкова заета в самоусъвършенстване, постигане на нови или изоставени цели, изграждане на полезни навици, че да нямам време да обсъждам другите….
  3. Да задържа една положителна мисъл за себе си всеки ден от месеца. Тъй като аз имам проблем със самоувереността, мисля за този месец да работя върху това. И сега следва 30 дни, всеки ден да мисля за себе си в избрания от мен аспект положително. Понякога твърде често сме недоволни от себе си и се самобичуваме, а това не води до по-добро изпълнение на целите, за които толкова се самообвиняваме и най-вече – не води до щастие и спокойствие. (Правя разлика с това да съм безотговорна лентяйка, просто да не съм твърде взискателна към себе си.)

 

С това моят списък с цели за месеца приключва. И честно казано, не знам дали ще се справя да го изпълня. Само три неща, но за изпълнението им ми трябва самонаблюдение, самоконтрол, дисциплина, постоянство, да не съдя хората, положително мислене, а на мен това не ми е силата… Да не изброявам още неща, защото се демотивирам, а идеята е точно обратното на това. Започвам месеца мотивирана с цел личностно усъвършенстване, за което подбирам все по-внимателно какво чета. Та тази статия стана факт заради редове от книжката по-долу.

 

А ти? Какви са твоите цели през месеца? Успяваш ли да се движиш по план и как? Кои са книгите, които те мотивират?

Follow me

[instashow columns="7"]

Follow and share: