Реактивен или проактивен човек си ти?

Реактивен или проактивен човек си ти?

Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си. 

 

Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока. 

Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.

Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):

“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя. 

“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол. 

“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.

“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице. 

“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго. 

Реактивен език  Проактивен език
Нищо не мога да направя. 

Аз съм си такъв. 

Много съм му ядосана.

Няма да приемат предложението ми. 

Трябва да го направя. 

Не мога. 

Трябва. 

Само ако…

Нека да погледнем алтернативите. 

Мога да опитам различен подход. 

Контролирам собствените си чувства. 

Мога да направя ефективно представяне. 

Избирам приоритетите си. 

Аз избирам.

Аз предпочитам. 

Аз ще…

 

Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза. 

Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така. 

Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема. 

Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния. 

Трудни неща – много, непостижими – няма. 

За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие. 

Желая ви проактивност! 

P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.

Follow and share:
Какво искаш да постигнеш през октомври?

Какво искаш да постигнеш през октомври?

Имаш нужда от нови придобивки или нови добродетели?

Какви са твоите цели през октомври? Какво искаш да имаш и нямаш през настоящия месец? Обикновено началото на всеки месец си записвам задачите. Колко неприятно… По-добре да си говорим за цели, защото “задачи” звучи като нещо досадно за изпълнение.

Също така понякога си пиша желания на новолуние. Да, звучи много хвъркато или на мен поне така ми звучи и затова го правя доста рядко. Но всъщност новолуние е още една възможност за целеполагане. Не бях си правила списък с желания от около година, на последното новолуние си направих и да ти кажа, странно… но беше ефективно. Тогава не си пожелах да ида еди къде си, да имам кола или повече пари, а си записах качествата, които искам да развия и навиците, които искам да създам. И ми се стори доста плоско от моя страна, че досега съм си записвала други неща в списъка с желания.

Според мен, за успехите, парите, отношенията, дори и щастието, човек трябва да има редица качества. И аз като всеки човек, имам да развивам много. Всяка материална придобивка, всеки статус, успех е вследствие от качества. Според мен, ако човек има късмета да придобие нещо даром е доста възможно да го изгуби, защото не може да го задържи…

 

Всеки може да ми вземе вафлата, колата, позицията,

но никой не може да ми вземе знанията, качествата и уменията.

Та четейки си една книжка на Петър Дънов, реших че за първи път тази година (изключвайки на Нова година… знаеш как е? ), сега, през октомври, ще си напиша в дневника не само задачите, а и целите ми и по-конкретно качествата, които искам да изградя.

Ето го и моят фокус за месеца:

  1. Да преобразувам негативните чувства в положителни. (Както казах, това е по книжка за добродетелите на Петър Дънов. Там е опоменато като да преобразуваш омразата в обич. Звучи още по-трудно, нали?). Искам да влизам по-често в обувките на хората. Когато съм го правила, някакси съм спирала да им се ядосвам за това, което са сторили. А не е ли именно това идеята? Да сме спокойни и хармонични. Обичаме да се сравняваме и да казваме “аз, ако бях”, ама аз ако бях в конкретната ситуация. А когато се поставя на нечие място с житейският му опит досега и различните комплекси и травми които има, виждам че това, което прави често е най-доброто на което е способен.
  2. Любимото на всички ни ? Цитирам както е от книжката: „да не одумвам никого“. Знаете, че всеки път когато се съберем в компания, се започва една голяма „одумка“. Искам този месец да се държа толкова заета в самоусъвършенстване, постигане на нови или изоставени цели, изграждане на полезни навици, че да нямам време да обсъждам другите….
  3. Да задържа една положителна мисъл за себе си всеки ден от месеца. Тъй като аз имам проблем със самоувереността, мисля за този месец да работя върху това. И сега следва 30 дни, всеки ден да мисля за себе си в избрания от мен аспект положително. Понякога твърде често сме недоволни от себе си и се самобичуваме, а това не води до по-добро изпълнение на целите, за които толкова се самообвиняваме и най-вече – не води до щастие и спокойствие. (Правя разлика с това да съм безотговорна лентяйка, просто да не съм твърде взискателна към себе си.)

 

С това моят списък с цели за месеца приключва. И честно казано, не знам дали ще се справя да го изпълня. Само три неща, но за изпълнението им ми трябва самонаблюдение, самоконтрол, дисциплина, постоянство, да не съдя хората, положително мислене, а на мен това не ми е силата… Да не изброявам още неща, защото се демотивирам, а идеята е точно обратното на това. Започвам месеца мотивирана с цел личностно усъвършенстване, за което подбирам все по-внимателно какво чета. Та тази статия стана факт заради редове от книжката по-долу.

 

А ти? Какви са твоите цели през месеца? Успяваш ли да се движиш по план и как? Кои са книгите, които те мотивират?

Follow me

[instashow columns="7"]
Follow and share: