Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си. 

Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока. 

Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.

Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):

“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя. 

“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол. 

“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.

“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице. 

“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго. 

Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза. 

Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така. 

Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема. 

Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния. 

Трудни неща – много, непостижими – няма. 

За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие. 

Желая ви проактивност! 

P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.