Хиляди сияйни слънца

Хиляди сияйни слънца

Всъщност “Хиляди сияйни слънца” се съдържат в едничкото сърце на най-добрата приятелка.

Това е книга за приятелството. Има любовна история, има война, има смърт, има и надежда.

Историята се развива в Афганистан и разказва отблизо пътищата на две жени. Жени… колко ли страдания са търпели жените в годините. Чела съм малко книги, чиито герои са мюсюлмани и тяхната култура ми е позната доста общо. В дневника ми на благодарността преди често благодарях, затова че съм християнка, че съм родена в България в свободно времеТоооолкова силно благодарях за това особено след филма “Черното цвете”(препоръчвам). Докато четох “Хиляди сияйни слънца” разбрах, че отново съм забравила много важни неща, достатъчни, за да ставам всеки ден с усмивка.

Историята на книгата приключва 2003 година, което ми напомни, че едва 8 години след това, през 2011 участвах в конкурс, в който бях в една стая с момиче от Афганистан. Тя толкова очевидно не ме харесваше…, напрежението в стаята с нож можеше да се реже. Момичето беше толкова дръпнато, изобщо не ми говореше, аз търсех начини да изляза навън, защото ми беше неудобно. Заедно с география и обща история, атентати, това беше сблъсъкът ми с Афганистан досега… След книгата разглеждам по друг начин поведението ѝ спрямо мен, слагайки на преден план колективното несъзнавано и резервоара на преживяванията на жените от техния род и нация…

Докато четях книгата в мен се надигаше такава агресия към времената описани вътре, агресия към мъжете, осъзнавайки, че това време и тези мъже още ги има в различни точки на света. Това че не виждаме нещо и не ни е пред очите или не знаем и не сме чували за него, не означава, че то не съществува. И докато всеки ден си пием кафето и съседът отгоре дрънчи и се дразним; докато някой ни е отнел предимството и ни разваля настроението и т.н. (няма да продължавам с отегчително изброяване), нашите обичайни, скучни, тривиални моменти са най-голямото злато за много хора по света. Има хора, които не биха желали и в най-смелите си мечти нашите най-лоши дни… Темата е дълга и обширна.

Към книгата. История за любов, която е backstage нa главната история – за приятелството. Приятелството на две жени, които минават през какви ли не тежки моменти и кръстопътища, предизвикателства, преврати. Невъобразимо е колко ужасни обстоятелства и живот е отреден на героините, а четейки я си давах сметка, че има жени и с още по-труден живот в реалността, не просто в тази или онази книга.

Винаги съм казвала, че истинското приятелство не е безоблачното. Ако не си се карала с някоя приятелка, не можеш да кажеш, че връзката ви е устойчива. Ако сте минавали през различни проблеми заедно, ако вие сте имали проблеми помежду си и сте ги преодолели, тогава можеш да кажеш: “Да, това е моя приятелка. Когато някой ми каже, че има толкова добра приятелка, с която никога не се е карала, вече просто мълча, защото не искам да им отнемам наивността. Но времето ни показва различни ситуации и разбираме, че понякога първата спънка с наша приятелка е и последна. Често се мислим за добри и истински приятелки, че сме щедри и великодушни към приятелите си, които също така са нашето семейство. “Хиляди сияйни слънца” ще ви покаже друго измерение на приятелството.

Това е тежка книга, особено на някои от последните страници четях с бясна скорост, подсмърчайки, заредена с кърпички наоколо. Но въпреки, че е тежка, мисля че всеки трябва да е прочете:

  • за да си разшири кръгозора;
  • за да разбере по-добре света, в който живеем;
  • за да оцени живота и женската същност;
  • за да се обогати.

Тази книга е за любовта, приятелството и войната, затова ще завърша със следния цитат:

„Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

Сподели твоите любими книги в социалните мрежи с таг @modernoedasechete
"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюдейни, издателство Обсидиан
Follow and share:
Реактивен или проактивен човек си ти?

Реактивен или проактивен човек си ти?

Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си. 

 

Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока. 

Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.

Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):

“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя. 

“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол. 

“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.

“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице. 

“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго. 

Реактивен език  Проактивен език
Нищо не мога да направя. 

Аз съм си такъв. 

Много съм му ядосана.

Няма да приемат предложението ми. 

Трябва да го направя. 

Не мога. 

Трябва. 

Само ако…

Нека да погледнем алтернативите. 

Мога да опитам различен подход. 

Контролирам собствените си чувства. 

Мога да направя ефективно представяне. 

Избирам приоритетите си. 

Аз избирам.

Аз предпочитам. 

Аз ще…

 

Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза. 

Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така. 

Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема. 

Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния. 

Трудни неща – много, непостижими – няма. 

За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие. 

Желая ви проактивност! 

P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.

Follow and share:
Отлъчване

Отлъчване

Моя близка приятелка ме покани на представянето на книгата „Отлъчване“ от Николай Терзийски, когото аз познавам. Беше ми много интересно какво ли ще е сътворил, а още повече, че аз не знаех, че той пише. От беглото ми познанство с него съм останала впечатление, че той е възпитано и по-тихо момче. Казвам „момче“, защото след като прочетох книгата мисля, че е твърде млад, за да сътвори всичко това, което прочетох и ме развълнува.

„Отлъчване“ е книга за истинските хора, такива каквито сме – грешни, обичащи, търсещи, предаващи, вярващи, бягащи, отлъчени… Тя се състои от няколко истории и всеки един от героите, разказва толкова съкровено, не просто житейския си път, а мислите, емоциите и мотивите за действията си. Това не е просто история за любов, а за трудните житейските избори, за правилните решения, които погледнати от бъдещето всъщност са грешни и обратното. За хората каквито сме (повтарям се, но сме такива) грешни, променящи се, търсещи се. Затова и обожавам тази книга, защото докато ви пиша за нея, ми се обръща нещо в коремчето и защото четейки тези истории, си зададох много въпроси, които човек си задава, когато търси себе си.

Това е сложен и дълбок роман, с истории от настоящето и миналото, чак до турско време; с любов, развиваща се в нашата любима България; с митични и ежедневни истории; не ми стигат думите да опиша всичко в нея…

Ето какво пише Иван Кулеков за книгата: “Четенето на „Отлъчване” е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: „Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си.” То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група. Кръвната група на „Отлъчване” на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност”.

На представянето на книгата Николай ми я надписа с посланието: „Всеки от нас е отломък“. Знаех, че е нещо свързано със съдържанието. За да разбера смисъла на това кратко изречение, минах през лабиринт простиращ се през векове и когато прочетох цялата книга и затворих кориците – разбрах….!

„Отлъчване“ – пожелавам ви я!

Ива

Follow and share:
17 вдъхновяващи цитата на Елизабет Тейлър

17 вдъхновяващи цитата на Елизабет Тейлър

Много хора колекционират нещо, а аз колекционирам биографии/автобиографии. Последната, която прочетох е на Елизабет Тейлър – една от най-прочутите холивудски актриси. Интересна, красива, пленителна, завладяваща и успяваща. Преминала през трудни, депресивни и тежки периоди, покорила високи върхове в кариерата си и много мъжки сърца ?

Ето ги и любимите 17 вдъхновяващи цитата на Елизабет Тейлър от биографията й:

1. “За да станеш легенда, е нужно първо да умреш.”

2. “Одобрявам далеч не всички постъпки, които съм направила, каква съм била и каква съм сега. Но съм такава, каквато съм. Бог е свидетел, аз съм аз.”

3. “В Ню Йорк аз разбрах, че няма по-добър дезодорант от успеха.”

4. “Бог знае, че никога в живота си не съм търсила лесни пътища. Винаги съм разбирала, че трябва да се сблъскаме с всичко, което животът ни е приготвил, с пълна сила. Мисля, че хората се формират като скалите в природни условия, благодарение на опита, сърдечните загуби, съжаление за грешки, за вина, за срам…”

5. “С времето започваш да съжаляваш за всички извършени от теб грехове, както и за някои, които още не си извършила.”

6. “Проблемът с хората, които нямат никакви пороци е, че можеш да си напълно сигурен, че те имат някои доста досадни добродетели.”

7. “Не очаквайте от мен заявление, че няма повече да се омъжвам.”

8. “Странно нещо! Търпението идва с годините. Колкото по-малко години живот остават, толкова по-голяма е способността ни за търпение.”

За един от упоритите й обожатели:

9. “Ако се снимам успешно, ще го направя и без Хюз, а ако ще бъда просто жена, няма да съм неговата! А милионите – сама ще си ги спечеля!” / така и прави ? /

10. “Знам, че съм разглезена, но ми се струва, че хората са прекалено сурови към мен. Аз съм само най-обикновено момиче, със своите достойнства и недостатъци, но тъй като съм и кино звезда, не съм имала възможността да се развивам, като всички нормални хора. От четиринадесетгодишна нося дълбоко изрязани рокли, и от тогава околните очакват, че аз ще се държа по съответния начин. Всичките ми беди започват от това, че имам тяло на жена и емоции на дете…”

11. “Ако някой е достатъчно глупав, за да ми предложи един милион долара, за да направя един филм, то аз със сигурност не съм достатъчно глупава, за да откажа.”

12. “Вкусът се формира постепенно. Преди двадесет години ми се е случвало да се женя за мъже, които днес дори не бих поканила в къщи на обяд.”

13. “Явно, колкото по-възрастен е мъжа, толкова е по-млада поредната му жена.”

14. “Знам, че съм красива, макар краката ми да са леко късички, стъпалата големички, а бедрата широчки. Освен това, имам няколко брадички, и изобщо съм доста пълна. Може да си дебел и все пак да притежаваш сексапил. Всичко зависи от това, каква се чувстваш.”

15. “Разбираш кой ти е истински приятел, когато попаднеш в скандал.”

16. “През целия живот ми върви. Получих като подарък всичко: красота, слава, богатство, почести, любов. Но за щастието си аз се разплащам с катастрофи. Ужасни болести, разрушителни навици.”

17. “Моите родители ми внушиха уважение към брака, затова аз всеки път се омъжвах. А сега ме наричат блудница. Аз съм спала само с тези, за които съм била омъжена. Много ли жени могат да се похвалят с това?”

Всеки брак е цял един нов живот, без значение колко трае. Елизабет е изживяла седем такива живота, в края на които сама съчинява епитафията за себе си:

„Тук почива Елизабет Тейлър. Благодаря за всеки миг“

И вие ли се замислихте за сватба? ?

На мен също ми се иска да се омъжа повече от веднъж ?

Ива

Follow and share: