Всъщност “Хиляди сияйни слънца” се съдържат в едничкото сърце на най-добрата приятелка.

Това е книга за приятелството. Има любовна история, има война, има смърт, има и надежда.

Историята се развива в Афганистан и разказва отблизо пътищата на две жени. Жени… колко ли страдания са търпели жените в годините. Чела съм малко книги, чиито герои са мюсюлмани и тяхната култура ми е позната доста общо. В дневника ми на благодарността преди често благодарях, затова че съм християнка, че съм родена в България в свободно време. Тоооолкова силно благодарях за това особено след филма “Черното цвете”(препоръчвам). Докато четох “Хиляди сияйни слънца” разбрах, че отново съм забравила много важни неща, достатъчни, за да ставам всеки ден с усмивка.

Историята на книгата приключва 2003 година, което ми напомни, че едва 8 години след това, през 2011 участвах в конкурс, в който бях в една стая с момиче от Афганистан. Тя толкова очевидно не ме харесваше…, напрежението в стаята с нож можеше да се реже. Момичето беше толкова дръпнато, изобщо не ми говореше, аз търсех начини да изляза навън, защото ми беше неудобно. Заедно с география и обща история, атентати, това беше сблъсъкът ми с Афганистан досега… След книгата разглеждам по друг начин поведението ѝ спрямо мен, слагайки на преден план колективното несъзнавано и резервоара на преживяванията на жените от техния род и нация…

Докато четях книгата в мен се надигаше такава агресия към времената описани вътре, агресия към мъжете, осъзнавайки, че това време и тези мъже още ги има в различни точки на света. Това че не виждаме нещо и не ни е пред очите или не знаем и не сме чували за него, не означава, че то не съществува. И докато всеки ден си пием кафето и съседът отгоре дрънчи и се дразним; докато някой ни е отнел предимството и ни разваля настроението и т.н. (няма да продължавам с отегчително изброяване), нашите обичайни, скучни, тривиални моменти са най-голямото злато за много хора по света. Има хора, които не биха желали и в най-смелите си мечти нашите най-лоши дни… Темата е дълга и обширна.

Към книгата. История за любов, която е backstage нa главната история – за приятелството. Приятелството на две жени, които минават през какви ли не тежки моменти и кръстопътища, предизвикателства, преврати. Невъобразимо е колко ужасни обстоятелства и живот е отреден на героините, а четейки я си давах сметка, че има жени и с още по-труден живот в реалността, не просто в тази или онази книга.

Винаги съм казвала, че истинското приятелство не е безоблачното. Ако не си се карала с някоя приятелка, не можеш да кажеш, че връзката ви е устойчива. Ако сте минавали през различни проблеми заедно, ако вие сте имали проблеми помежду си и сте ги преодолели, тогава можеш да кажеш: “Да, това е моя приятелка. Когато някой ми каже, че има толкова добра приятелка, с която никога не се е карала, вече просто мълча, защото не искам да им отнемам наивността. Но времето ни показва различни ситуации и разбираме, че понякога първата спънка с наша приятелка е и последна. Често се мислим за добри и истински приятелки, че сме щедри и великодушни към приятелите си, които също така са нашето семейство. “Хиляди сияйни слънца” ще ви покаже друго измерение на приятелството.

Това е тежка книга, особено на някои от последните страници четях с бясна скорост, подсмърчайки, заредена с кърпички наоколо. Но въпреки, че е тежка, мисля че всеки трябва да е прочете:

• за да си разшири кръгозора;
• за да разбере по-добре света, в който живеем;
• за да оцени живота и женската същност;
• за да се обогати.

Тази книга е за любовта, приятелството и войната, затова ще завърша със следния цитат:

Сподели твоите любими книги в социалните мрежи с таг @modernoedasechete
"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюдейни, издателство Обсидиан

Много хора колекционират нещо, а аз колекционирам биографии/автобиографии. Последната, която прочетох е на Елизабет Тейлър – една от най-прочутите холивудски актриси. Интересна, красива, пленителна, завладяваща и успяваща. Преминала през трудни, депресивни и тежки периоди, покорила високи върхове в кариерата си и много мъжки сърца ?

Ето ги и любимите 17 вдъхновяващи цитата на Елизабет Тейлър от биографията й:

1. “За да станеш легенда, е нужно първо да умреш.”

2. “Одобрявам далеч не всички постъпки, които съм направила, каква съм била и каква съм сега. Но съм такава, каквато съм. Бог е свидетел, аз съм аз.”

3. “В Ню Йорк аз разбрах, че няма по-добър дезодорант от успеха.”

5. “С времето започваш да съжаляваш за всички извършени от теб грехове, както и за някои, които още не си извършила.”

6. “Проблемът с хората, които нямат никакви пороци е, че можеш да си напълно сигурен, че те имат някои доста досадни добродетели.”

8. “Странно нещо! Търпението идва с годините. Колкото по-малко години живот остават, толкова по-голяма е способността ни за търпение.”

За един от упоритите й обожатели:

9. “Ако се снимам успешно, ще го направя и без Хюз, а ако ще бъда просто жена, няма да съм неговата! А милионите – сама ще си ги спечеля!” / така и прави ? /

10. “Знам, че съм разглезена, но ми се струва, че хората са прекалено сурови към мен. Аз съм само най-обикновено момиче, със своите достойнства и недостатъци, но тъй като съм и кино звезда, не съм имала възможността да се развивам, като всички нормални хора. От четиринадесетгодишна нося дълбоко изрязани рокли, и от тогава околните очакват, че аз ще се държа по съответния начин. Всичките ми беди започват от това, че имам тяло на жена и емоции на дете…”

11. “Ако някой е достатъчно глупав, за да ми предложи един милион долара, за да направя един филм, то аз със сигурност не съм достатъчно глупава, за да откажа.”

12. “Вкусът се формира постепенно. Преди двадесет години ми се е случвало да се женя за мъже, които днес дори не бих поканила в къщи на обяд.”

13. “Явно, колкото по-възрастен е мъжа, толкова е по-млада поредната му жена.”

15. “Разбираш кой ти е истински приятел, когато попаднеш в скандал.”

16. “През целия живот ми върви. Получих като подарък всичко: красота, слава, богатство, почести, любов. Но за щастието си аз се разплащам с катастрофи. Ужасни болести, разрушителни навици.”

17. “Моите родители ми внушиха уважение към брака, затова аз всеки път се омъжвах. А сега ме наричат блудница. Аз съм спала само с тези, за които съм била омъжена. Много ли жени могат да се похвалят с това?”

Всеки брак е цял един нов живот, без значение колко трае. Елизабет е изживяла седем такива живота, в края на които сама съчинява епитафията за себе си:

„Тук почива Елизабет Тейлър. Благодаря за всеки миг“

И вие ли се замислихте за сватба? ?

На мен също ми се иска да се омъжа повече от веднъж ?

Ива