Най-добрите подаръци за празниците

Най-добрите подаръци за празниците

Търсите подходящи подаръци за приятели и близки за Коледа и Нова Година?

Празниците идват, навалицата по магазините също и паниката по подготовката на подаръците за приятели и близки нараства. Подготовката за Коледа включва и това и от много време искам да напиша тази статия и мисля, че “най-хубавото време на годината” за това дойде. 

Вижте няколко предложения за подаръци. 

  1. Преживяване – ваучер за посещение в Dali Vino

Аз обожавам това място и разбрах, че рисуването не е трудно и освен това е много разпускащо и завладяващо. Не искам да ви отегчавам нещо, за което вече съм писала, така че за тези от вас, които не сте попадали на тази публикация – можете да прочетете тук. Не е нужно да избирате картина за рисуване или дата – ваучерът е с давност 3 месеца и човекът, за който готвите този подарък сам може да избере кога да иде. Важно е при посещението си просто да донесе ваучер подаръка си. Всички житали на София и Пловдив могат да се възползват от галериите в съответните градове. Това е уникално преживяване, от който човек сам ще си сътвори прекрасен спомен картина. Не подценявайте артиста във всеки. 

2. Книга – или ваучер за книга

Можете да подарите книга за тези, които знаете, че обожават да четат. И в последните години това се е превърнал в желан и ценен подарък. Любимо мое приложение за ревюта и съхранение на reading list е Goodreads. Все повече хора го ползват, така че можете или да попитате вашите приятели в небрежен разговор кои са книгите в техния лист, а може и приложението да е повод за това. Ако пък не искате да сте закупили книгите след като и те вече са си взели същите, може просто да вземете ваучер от избрана книжарница. Не на последно място можете да добавите и тениска със слогъна “Модерно е да се чете”. Знаете, че съм тясно обвързана с тази кампания и любовта ми към четенето, книгите и тяхното популяризиране вероятно понякога става досадна. Имаме наличните модели във Facebook страницата, така че ни пишете там за своите поръчки. 

 

3. Дрехи, обувки? – ваучер за търговски център

Това е нещо, което са ми подарявали и е доста удобно. Всеки мол вероятно има различна политика, но давността на ваучера е поне 6 месеца след регистрация на картата или след подаряване (ще се застраховам с различната политика на всеки мол, защото не съм ги разглеждала по отделно). Много удобен и потребен подарък, защото знаете, че човекът ще “носи” вашия подарък със сигурност, защото сам си го е избрал. И освен това му подарявате възможност за голям асортимент – книги, дрехи, обувки, колани, козметика, фризьори… всичко като услуги в мола…. How cool is that? 

4. Билети за театър, концерт, представление

Тук процедираме отново с ваучер. За миналата нова година получих подаръчен ваучер за eventim . Давността е една година, през която можете да посетите концерт на избран изпълнител (аз избрах Лара Фабиан и нямам търпение! Трябва да избера и някои театър ), театър и всичко което намирате в техния сайт. Това е едно също незабравимо преживяване без значение дали е свързано с песни танци, смях или сълзи от сцената. 

5. Коледен дух от Коледния благотворителен базар

Ако ви е необходим семеен подарък, но Коледния базар в хотел Балкан, организиран от “Колектив марш на любовта”, е прекрасно решение. Тази година ще се проведе на 14 и 15 декември от 10:00 – 20:00 ч. и всеки, който иска да закупи коледен подарък ще е приятно изненадан, защото всичко там е ръчно правено (тази година ще има и няколко нещица изработени и от мен). 100% от средствата отиват за благотворителност и така докато задоволявате нуждите си и изненадвате близък човек, ще направите и добро дело. Мисля, че през цялото време ще съм там, така че ще ви посрещна 🙂 

И да, вероятно ваучерите са един добър вариант, когато вече сте се изчерпали, в момента не ви хрумва нищо или пък не познавате добре човека. Ваучерът на Dali Vino е по-конкретен подарък, с който подарявате цвят в ежедневието за 35 лв посещение. Книгите са 10 лв и нагоре според избраната от вас, а ваучерите в в Eventim, книжарниците и тези в моловете, в повечето случаи, може да включва избрана от вас сума. А Dali Vino и Eventim можете да закупите и онлайн, което е още по-голямо удобство вместо дългите опашки по магазини и декемврийския трафик. А за класиците, които искат да видят и пипнат и не на последно място да се разходят – Коледният благотворителен базар ви очаква. 

Желая ви да съумеете да си подарите спокойствие в избора на подаръци за близките. Или да изберете подаръци в приятна атмосфера на Коледния базар например. Това ще е прекрасен подарък и за вас самите – времето е безценно, а добре прекараното време е незаменимо.  

 

Целувки 

𝐼𝓋𝒶 𝒜𝓉𝒶𝓃𝒶𝓈💮𝓋𝒶

Follow and share:
error20
Реактивен или проактивен човек си ти?

Реактивен или проактивен човек си ти?

Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си. 

 

Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока. 

Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.

Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):

“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя. 

“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол. 

“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.

“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице. 

“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго. 

Реактивен език  Проактивен език
Нищо не мога да направя. 

Аз съм си такъв. 

Много съм му ядосана.

Няма да приемат предложението ми. 

Трябва да го направя. 

Не мога. 

Трябва. 

Само ако…

Нека да погледнем алтернативите. 

Мога да опитам различен подход. 

Контролирам собствените си чувства. 

Мога да направя ефективно представяне. 

Избирам приоритетите си. 

Аз избирам.

Аз предпочитам. 

Аз ще…

 

Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза. 

Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така. 

Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема. 

Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния. 

Трудни неща – много, непостижими – няма. 

За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие. 

Желая ви проактивност! 

P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.

Follow and share:
error20
Не вървим по еднакъв път, различни сме

Не вървим по еднакъв път, различни сме

Не вървим по еднакъв път – различни сме.

Вие се разхождате модерно по ВитошКа, а аз слагам маратонките и отивам на Витоша.

Вие пиете вода от пластмасови бутилки, а аз пия от извори.

Вие обичате сигурността на заплатата, аз независимостта на собствено взетите решения.

Не ме вкарвайте в правия път, обичам да ходя по стръмни пътеки. 

Не ми казвайте как правят всички, как бихте направили вие, съветвайте според човека срещу вас.

Не убеждавайте, че греша в посоката, просто нашите пътища водят до различни места.

Предполаганият от вас неуспех на моите бъдещи планове е само вашата несъстоятелност да ги изпълните. (Така както аз не бих могла и със самолет да мина по вашето планувано праволинейно бъдеще – за мен е равно на пълна капитулация.)

Вашето добро не е моето и аз отдавна приех и другата страна на монетата.

Вижте през моите очи, спомнете си моите цели, и ме насочете и окуражете, но това ще можете само след като приемете моят път, мен.

Не вървим по еднакъв път – различни сме.

Живеем различно, обичаме различно, смеем се на различни неща. Вие се смеете на вицове за бяло руси блондинки, а аз на шокиращия за околните черен хумор. Каквито са ни вицовете, такъв ни е и пътя.

Аз приемам, че вие сте различни от мен и така ви чувствам по-близки.

Не се отдалечавайте…


Iva Atanasova

 

Снимка: @sage_barnes
Follow and share:
error20
Ти си нещо повече от съвършени букли

Ти си нещо повече от съвършени букли

Ти не си дълга коса с перфектно наредени лъскави кичури в словоред.
Вдигни косата си и свърши всичко, което си искала в предишния живот, а в следобедите на уикенда остави време за новогодишните обещания. Не се оправдавай, че е трудно и отнема много време. Не си обещавай – обещанията са за хора, които не държат на думата си. Чети, планувай, мотивирай се, спортувай и не мисли косата си, мисли за целта.
Защото ти си нещо повече от съвършени букли и издържлив сешоар. Можеш повече, защото искаш повече. А в момента имаш точно толкова, колкото позволява бляскавата ограда на царството на твоето его.
Вържи косата си, по памет, без огледало и погледни към собствените си предизвикателства.
Утре сложи сух шампоан в корените и спечели време, за да предизвикаш другите си страхове и ги обезоръжи с действие.
Действай, не спи, вярвай, работи, не успявай, дръж се прилично в гнева, усмихвай се умело в разочарованията, намирай сили в низините, опитвай отново до без край и в сънищата си, дори резултатът да не се е материализирал. Защото ти си резултатът… на себе си.
И когато осъзнаеш промяната в теб спри, доволно пусни косите си и сплети късмет от удовлетворение в тях в небрежна плитка.
Има много перфектни коси и дълги екстеншъни. Ти си нещо повече. Ти си вдъхновение.

 

Follow and share:
error20
Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е да стои на съседната маса

Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е да стои на съседната маса

Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е същото това минало да е на съседната маса и да избягва погледа ти.
Дали си на мястото, на което мислиш, че си стигнал, разбираш единствено в непринудена ситуация, в “не тайна вечеря”, понякога в средностатистически ресторант. Случайна среща с твоето X годишно минало, оставило остатъци в съзнанието ти от още не се знае колко на брой години, стои срещу теб.
Засичане на погледа, (предизвикано от нещо движещо се там отзад в периферното ти зрение), и разбираш, че нищо не трепва. Дори нямаш време да провериш дали стомахът ти се е свил, дали тилът ти гори, дали ще се направиш, че не си го видял. Не, след срещнатия поглед се усмихваш, за да поздравиш. Но миналото не поздравява 😊 (Дали и аз съм била нечие минало или то още не е минало?)
И минута по-късно той/то е там на съседната маса в маскарад. Може ли да си гледал някого X години в лицето на дъх разстояние и той да не те познава? Може ли някой да е бил твоя физически, духовен, емоционален свят и да не те припознава? Може.
Маската, маскарада, причините са за отсрещния. А своите мисли, чувства, отдавна съблечени съжаления знаеш само ти. И най-хубавото е, че не боли. За да си стигнал там където си, отдавна си израснал в мисленето и да, миналото затова е минало, защото то е останало в друг етап на развитие. И не че “брашно не мелите”, но “любов не мелите” и “живот не мелите”… е, със сигурност поздрав не “мелите”.
Всеки прави избор, който води до друг такъв. Съжаление? Не. Благодарност за това, че си опознал отсрещния? – не. Благодарност за това, че си опознал себе си! Какъв си, какво можеш и какво не. И да, дори себе си не познаваме добре и се учудваме, дай Боже, гордеем как реагираме в различни ситуации. И опознавайки себе си, си вървиш ти по един път, магистрала, доста често кьоше.
Всеки има свой собствен път. Прекрасно е, когато сме заедно по него, но кой каза, че няма да е още по-прекрасно и след това?
А след това? Остава уважението към себе си, да помниш твоя избор и да заставаш зад него. Защото ти си всички твои избори досега. Отричайки се от избора си, се отричаш от себе си.
Уважение, поздрав и на добър час. Всеки заслужава щастие. Нали това е причината да си тръгнеш от нечий път?
Твоят живот = твоето минало = твоето бъдеще = твоят избор.
Живейте го с достойнство тоз живот.
Останалото е за аматьори.
(А тях прости двойно в сърцето си. По-свободни ще станат не те, а ти)

Iva Atanasova

P.S. Вдъхновена от един уникален пост на SilviÁmica. Толкова бях вътре в ситуацията, че я пренаписаха с моята емоция.

Снимка: Niki Litov-Photography

 

Follow and share:
error20
От всички рози, които ти подарят, не снимай само една

От всички рози, които ти подарят, не снимай само една

От всички рози, които ти подарят, не снимай само една.

От всички, които заливат света, скрий от света няколко листа.

Нека само една роза от подарените ти във „влюбения“ ден, да остане лична, недостъпна и само за теб.

Запази една роза, която да няма стотици лайкове, последващо обаждане от приятелка с тема „пък от онзи ли са тези цветя?“ .

Запази една роза от леля си, стринка си, родата, онези, които не те харесват, много важно – от бившия!, колегите и от тези, които не знаеш, че съществуват.

Запази една роза далеч от телефона си и от света.

Тя е подарена на теб! Посята от някого преди месеци, отглеждана и поливана всеки ден, откъсната преди няколко часа, специално избрана и поднесена за теб… създадена за теб! Посветена На Теб.

Ако щеш, сложи я в отделна ваза и усещай само нейния аромат. Нека бъде лична, съкровена, неосквернена от чужди очи, нека виждаш я само ти 😊 Започва да ти харесва нали?

Защото любовта е лична, защото тя се чувства и нека на този празник от всички подарени цветя, само една роза ти донесе чувства. Такива чувства, че да нямаш нужда от споделяне, говорене, снимки и много „seen” в скрийна. Такива чувства се запазват в съзнанието и най-важното – в сърцето.

А когато нещо толкова хубаво е в сърцето ти, то те променя. Запази щастието от една роза, защото щастието обича тишината.

Запази я, гледай я само ти, а не още хиляди очи. Така както искаш той да гледа само теб, въпреки стотиците очи вперени в него.


За снимките беше обезглавена една роза.

Рокля - Instinct Store 
Follow and share:
error20
Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза…

Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза…

Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза, че няма подаръци за мен. Каза ми още, че бил зает с угаждането на други момичета, които не могат сами да си вземат подаръците.

Бях добро момиче, а Дядо Коледа ми каза, че няма да има шоколад за мен, защото мога да си забъркам меденки, да си направя тирамису или да претичам в 23:30 до денонощния и просто да си купя буркан течен шоколад.

Бях добро момиче и цяла година се старах, но Дядо Коледа ми каза, че това няма значение и пак няма да получа възвръщаемост на моето време, защото съм се старала със и за неправилните хора. Каза ми още, че проблемите и застоят ще реша извън зоната си на комфорт и с хора различни, от тези с които съм ги създала.

Бях добро момиче и правех добро на околните, но Дядо Коледа ми каза, че ще се храня от доброто, което аз съм дала и да не очаквам добро от другите. „Очаквай неочакваното“ му казах аз, а той щеше да каже нещо, но просто подви мустак.

Бях добро момиче и не исках нищо от Дядо Коледа, така знаех, че ще получа нещото, което искам и той ми каза, че съм права. Каза ми още да си направя списък с желания и да не му го пращам, а просто да си добавя краен срок за изпълнение и да си закача списъка на хладилника.

Бях добро момиче и исках целувка под имела, но Дядо Коледа ми каза, че никакви имели, имейли и чародейки не вършат работа и да спра да търся, защото това, което търся, търси мен и не може да ме открие от моят кръговрат в годините приличащ на центрофуга.

Бях добро момиче и пожелах на Дядо Коледа здраве, но той ми каза, че работи много, спи малко, движи се все по-рядко, обездвижил се е и не може да докрачи до здравето, което му пращам, и затова дава цялата работа на елфите.

Бях добро момиче и Дядо Коледа ми каза, че няма да ми даде нищо от нещата, които искам и желая. Каза ми, че си имам живот и това е най-големият ми дар. За останалото каза: „Оправяй  се сама“. Каза ми още една тайна – че аз съм негова любимка и най-големия му дар към мен, е, че не ми подарява нищо, защото само така ще имам всичко, което поискам и то не само на Коледа, а във всеки ден от моят живот.

А за Новата година имам вдъхновения, търпение, идеи, ентусиазъм, подозрения, миналогодишни подобрения, воля, смелост и щипка лудост, за да вярвам, че ни предстоят по-хубави 365 дни.

P.S. Чашата не е наполовина пълна или наполовина празна – благодаря, че имам чаша, която да пълня, украсявам и споделям.

 

Весели празници от Feministlandia

Follow and share:
error20
Dali Vino, дали водка – The newest art gallery in the city

Dali Vino, дали водка – The newest art gallery in the city

Dali Vino, дали водка? Ако се чувстваш психо от градското ежедневие, може да си направиш арт-терапия в новата арт галерия в София. Нищо не разбра, нали?

Почвам от начало. Dali Vino е място, където може да рисуваш избрана от теб картина под патронажа на чаша хубаво вино. Всяка вечер се рисува различна картина от общо до 27 човека. Художник показва стъпка по стъпка как да нарисуваш картината си и така накрая да си тръгваш с твоя шедьовър. Освен за една различна вечер с приятели, е идеално и за фирмени партита и рождени дни. Много хора идват и сами, на мен лично повече ми се рисува, отколкото съобразява с времето на другите.

Галерията е на моя близка приятелка Кари и аз често мога да бъда забелязана тук (пиша статията от Dali Vino)  – заради виното (сещаш се). Но не, сериозно. Често може да ме видиш тук, да те посрещна, да ти дам ваучер за подарък или да си цъкам на лаптопа (каквото правя в момента), докато другите рисуват…

 

Ако вече се досещате, името идва като съчетание от художника Салвадор Дали, а вино, няма да повярвате, но идва от Вино! ? Галерията се намира в бизнес сградата срещу мол София на ет. 1. Всяка вечер има различна картина и може да посетиш мястото от вторник до неделя включително. А защо да го направиш?

 

  1. Защото е различно. Супер готин и нов начин за среща с приятели. Всички ходим по ресторанти, барове, но това е един нов social club.
  2. Защото ще се изненадаш как картината, която ще нарисуваш, страшно много ще ти хареса. Не е необходим опит и повечето хора, които идват тук, последно са рисували в часа по труд и техника, а там дори не се рисува….?
  3. Защото винаги можеш да кажете на майка си или ново гадже, че вечерта ще ходиш в галерия – авторитетно нали?
  4. Защото е успокояващо. Наистина действа като терапия чрез арт изкуство, някои от вас може да са запознати. Когато аз рисувам – пия хубаво вино, нанасям различните цветове по платното и се изключвам от света и ежедневието. Забравям всичко и отпочивам по изключително полезен начин. Доказано е, че рисуването и смесването на различни цветове, влияе на ума и психиката много благоприятно и лечебно. Има специалисти, които могат да открият проблемите на човек на подсъзнателно ниво според цветовете, които използва, но няма да навлизам в подробности, защото…:
  5. Dali Vino е за забавление. Хората тук са супер положителни, интересно им е, разпускат, тръгват си доволни. Аз лично много се тупам в гърдите от нарисуваните от мен картини. И как не – сутиенът ми е с дебели подплънки ? Споделям и няколко снимки от едно готино събитие, което посетих в Dali Vino.

Споделям ти и стихотворението, което е от мен за Кари по случай откриването, а през декември има уникалните коледни картини. Може да ги разгледаш тук:

Дали вино, дали водка?

Ако си мислиш, че ще пиеш вино с Дали – спри тази водка!

Вземи приятел и избери картина

и не отлагай за следващата зима.

Не се притеснявай за резултата

виното ще извая красотата.

Дали ще е за подарък, дали ще я сложиш на стената,

най-важно е забавлението, а не суетата.

Follow and share:
error20
5 причини да направиш коледните пости

5 причини да направиш коледните пости

Какви са ползите от коледните пости, които повечето хора не виждат

Тази година отново ще направя коледните пости. Колебаех се, защото нямам много сила и енергия, но по-късно именно това ме мотивира. Ако не контролирам това, тогава още по-трудно ще контролирам неща в ежедневието си. И след като изпълних някои от целите за октомври добре, а други не толкова, поста включва част от целите ми за ноември и декември.

Ето ги и причините защо обичам да коледните пости:

  1. Пречиства тялото.

За мен спирането на месо не е трудно, беше ми доста трудно спирането на млечните продукти. На днешна дата контролирането на хранителните нужди ми е най-малкия проблем. Правя го с лекота. Така съм се настроила, че дори някой да яде шоколад срещу мен, първо – не ми е проблем, второ – не ми е приятел 🙂  Може би единствената причина поради която бих пренебрегнала поста е една Италия… мммм.

Факт е, че тялото се пречиства много добре. Аз съм с мазна кожа, но до края на поста кожата ми доста се нормализира и избистря. Идеята е да се консумират повече бобови и зърнени култури. Аз съм си заредила кухнята с киноа, елда, кафяв ориз, грах, леща и др., но няма да отегчавам с това.

  1. Контролиране на мисълта.

Звучи странно, но всъщност това е най-голяма полза от поста. Всеки един от нас се нуждае да се храни минимум 2-3 пъти на ден. Ако можеш да контролираш какво да ядеш,  и във времето, какво да ти се яде – то ти постигаш контрол на ума. А след това можеш да го прилагаш в други посоки! Много е яко!

  1. Духовно пречистване.

Тук вече идва висшия пилотаж. Да ядеш определени продукти е най-лесното. Трудното е, да контролираш мисълта в живота си. По време на постите не трябва да се говори лошо, да се клевети или обижда. Трябва да се поставяме в обувките на другите, да не съдим, да гледаме себе си и да търсим начин да сме по-добри. Да, чудесно е да се включим в благотворителна кампания, но като хулим някого, живота или държавата всеки ден…. Може и да сме добри хора, но определено няма да живеем добре. В началото когато се усетя, че съм негативна още докато говоря намирам положителното, споделям го, благодаря за урока, ползата (знаеш как е…) и приключвам тази тема. След първата седмица става по-лесно.

  1. По-добро здраве и По-добър живот.

Като резултат от предходните действие стигаме и до по-крепко здраве и, разбира се, качество на живот. Няма как да се храним добре, да мислим добри неща и да действаме с добър мотив и в следствие от тези действия – да не живеем в хармония в себе си и да не сме по-здрави. Ако това не е крайния резултат значи не сме направили нещо в поста правилно. Това е за мен философията на поста. Самонаблюдение и самоконтрол.

Аз самата правя предимно коледните пости. Може би избирам тях, за да започна по-добре Новата година… но тях най-много си ги обичам.

Понякога се случва да хапнеш нещо непозволено по погрешка. Първата реакция е: „Е, щом съм яла сирене… развалих поста, пак почвам да си ям всичко“. Но не е това идеята. Да, тялото няма да се пречисти максимално, но по-важна е идеята и каляването на волята и духа. Накрая на поста е хубаво човек да се изповяда, което аз никога не съм правила, може би защото не съм възпитана така, не се чувствам удобно, а и не вярвам в институцията „църква“.

Също така, не се прави секс, но аз така си подредих картите че в тази посока съм си взела поста 10 години напред. Всеки си преценява какво да включи и какво не. Аз правя изброените горе неща и знам, че донякъде са нещата, които правят дълбоко вярващите християни. И с това, което правя се чувствам прекрасно, обновена, по-спокойна, положителна и получавам това, което най-много ми липсва – вяра в себе си и че ще успея в това предизвикателство от мен към мен по най-добрия начин.

А вие постите ли? Дайте някоя хубава рецепта насам, за да разнообразя – не бъдете скръндзи. Ще се радвам, ако правите нещо друго специфично и ми споделите, за да мога да обогатя тези 40 дни.

 

P.S.

Iv. A.

 

Follow and share:
error20
Какво искаш да постигнеш през октомври?

Какво искаш да постигнеш през октомври?

Имаш нужда от нови придобивки или нови добродетели?

Какви са твоите цели през октомври? Какво искаш да имаш и нямаш през настоящия месец? Обикновено началото на всеки месец си записвам задачите. Колко неприятно… По-добре да си говорим за цели, защото “задачи” звучи като нещо досадно за изпълнение.

Също така понякога си пиша желания на новолуние. Да, звучи много хвъркато или на мен поне така ми звучи и затова го правя доста рядко. Но всъщност новолуние е още една възможност за целеполагане. Не бях си правила списък с желания от около година, на последното новолуние си направих и да ти кажа, странно… но беше ефективно. Тогава не си пожелах да ида еди къде си, да имам кола или повече пари, а си записах качествата, които искам да развия и навиците, които искам да създам. И ми се стори доста плоско от моя страна, че досега съм си записвала други неща в списъка с желания.

Според мен, за успехите, парите, отношенията, дори и щастието, човек трябва да има редица качества. И аз като всеки човек, имам да развивам много. Всяка материална придобивка, всеки статус, успех е вследствие от качества. Според мен, ако човек има късмета да придобие нещо даром е доста възможно да го изгуби, защото не може да го задържи…

 

Всеки може да ми вземе вафлата, колата, позицията,

но никой не може да ми вземе знанията, качествата и уменията.

Та четейки си една книжка на Петър Дънов, реших че за първи път тази година (изключвайки на Нова година… знаеш как е? ), сега, през октомври, ще си напиша в дневника не само задачите, а и целите ми и по-конкретно качествата, които искам да изградя.

Ето го и моят фокус за месеца:

  1. Да преобразувам негативните чувства в положителни. (Както казах, това е по книжка за добродетелите на Петър Дънов. Там е опоменато като да преобразуваш омразата в обич. Звучи още по-трудно, нали?). Искам да влизам по-често в обувките на хората. Когато съм го правила, някакси съм спирала да им се ядосвам за това, което са сторили. А не е ли именно това идеята? Да сме спокойни и хармонични. Обичаме да се сравняваме и да казваме “аз, ако бях”, ама аз ако бях в конкретната ситуация. А когато се поставя на нечие място с житейският му опит досега и различните комплекси и травми които има, виждам че това, което прави често е най-доброто на което е способен.
  2. Любимото на всички ни ? Цитирам както е от книжката: „да не одумвам никого“. Знаете, че всеки път когато се съберем в компания, се започва една голяма „одумка“. Искам този месец да се държа толкова заета в самоусъвършенстване, постигане на нови или изоставени цели, изграждане на полезни навици, че да нямам време да обсъждам другите….
  3. Да задържа една положителна мисъл за себе си всеки ден от месеца. Тъй като аз имам проблем със самоувереността, мисля за този месец да работя върху това. И сега следва 30 дни, всеки ден да мисля за себе си в избрания от мен аспект положително. Понякога твърде често сме недоволни от себе си и се самобичуваме, а това не води до по-добро изпълнение на целите, за които толкова се самообвиняваме и най-вече – не води до щастие и спокойствие. (Правя разлика с това да съм безотговорна лентяйка, просто да не съм твърде взискателна към себе си.)

 

С това моят списък с цели за месеца приключва. И честно казано, не знам дали ще се справя да го изпълня. Само три неща, но за изпълнението им ми трябва самонаблюдение, самоконтрол, дисциплина, постоянство, да не съдя хората, положително мислене, а на мен това не ми е силата… Да не изброявам още неща, защото се демотивирам, а идеята е точно обратното на това. Започвам месеца мотивирана с цел личностно усъвършенстване, за което подбирам все по-внимателно какво чета. Та тази статия стана факт заради редове от книжката по-долу.

 

А ти? Какви са твоите цели през месеца? Успяваш ли да се движиш по план и как? Кои са книгите, които те мотивират?

Follow me

[instashow columns="7"]
Follow and share:
error20
Ти не си твоята лична карта

Ти не си твоята лична карта

Как си? Какво правиш? А защо го правиш? На своя път ли си или действията ти те отклоняват от него. От всички кръстопътища до сега, на твоя път ли си? Но говоря за път – не за работа, за къща, кола, местоживеене, дрехи, гримове, екстеншъни и селфита. Защото ти не си сестрата на Ганка, племенника на Гошо, детето на Райна родено във Варна. Не си мястото, на което си роден или на което се намираш в момента.

Това са социални тъждества, нищо повече или по-малко. Както другите те асоциират, познават или разпознават – това е социалното аз. Ти си Мария – тържество. Ти си родена във Велико Търново – тъждество. Ти си завършила музикално училище – тъждество. Ти не си нещото. Ти  просто си – какво си?

Личността не се определя от пол, възраст, височина, цвят на очите, косата и в кое МВР ти е издаден документ удостоверяващ „личността”. Ти не си личната си карта!

Но да оставим настрани характеристиките, с които се раждаме, а да стигнем до тези, които придобиваме. Не си телефона от който четеш, дрехите, които носиш, училището, което си завършил и „храната, която ядеш“. Не си и скъпия часовник, който носиш – особено, ако не си си го купил сам! Очарователно е, когато някой смята, че часовник, кола и парфюм вдигат качеството ти като човек. Не, те вдигат качеството ти на живот 😊 Сигурно звучи странно отстрани, но наистина наблюдавам хора около себе си, които прехвърлят стойността на вещите, с които са се заобградили върху своята личност. Но една рокля примерно струва 100 лв и това е нейната стойност, а каква е твоята? И ако прибавим стойността на роклята от 10, 100 или 1000 лв към цената ти като човек… so pity…. (Сега някой ще си помисли, да ама като е 100 000 е друго нещо 😊 )

И когато на кръстопътя застанат социалното, материалното и душевното идва проблемът. Или всъщност не е проблем, защото те са независими едно от друго, просто ние хората ги смесваме и се опитваме да ги заменим. Но ябълките се заместват с круши, а не с кола. Мисълта ми е, заместването на нещо си, става с друго нещо си от същата категория. Смисъл, стойността на труда ти не става по-голяма от това, че имаш скъпи обувки, които всъщност са подарък. Стойността на приятелството ти не става по-голяма от това, че си си сложила хиалурон в устните, а всъщност имаш голяма уста…  А стойността на любовта ти не става по-ценна и не прави никого по-щастлив, защото си много „хубавка“ и по презумпция „заслужаваш най-доброто“ 😊 И докато не знаеш кой си, за какво си тук, какво правиш, каква е твоята ценностна система, кои са твоите принципи, какво те прави щастлив, кои са твоите приоритети, тогава не си на своя път, приятелю…

Колкото и да гоним своите срокове и да се вкарваме в граници и норми, докато не познаваме себе си…. все тая за труда и за съжаление – и времето. При всички усилия хвърлени да гоним своят или чуждия идеал…

Познаваш ли себе си? Какво знаеш ти? Ако изключим дома, колата, офиса, дома, да, и приятелите. Изключваме трафика, града, суетата и закъсненията. Махаме и грима и дрехите. Будиш се в пълна пустота гол и бос – няма нещо, което да ти отклони вниманието, да те разсея… Празнота и чистота. Премахвайки всичко, познаваш ли се? Какво си? Какво искаш? Какво искаш от себе си!

Къде се намираш? На правилното място ли си? Чувстваш ли се добре там където си? А кои са хората около теб? Това ли са наистина твоите хора? А не ги ли съдиш тайно или не толкова тайно всеки ден? Не се отчайвай, сигурно е взаимно 😊

Но наистина, какъв е твоят смисъл, когато я няма личната ти карта?

 

P.S. Нищо лично

I.A.

[instashow columns="7"]
Follow and share:
error20
Синята Джамия – Султан Ахмед

Синята Джамия – Султан Ахмед

Синята Джамия бе нещо пропускано до сега при всичките ми посещения до Истанбул. При първото си посещение в града, човек знае за Синята джамия, коя е, къде е и как изглежда. Е, най-сетне чекнах това място и за тези, които не са влизали до сега ще споделя няколко кадъра.

При пътуването ми до Бирмингам, прикачването беше през Истанбул. На връщане полета ми беше вечерта и имах цял ден на разположение. Седнах в едно ресторантче с добър интернет, хапнах няколко неща от спорно обичаната за мен турска кухня. Проверих в картата, за да се ориентирам до джамията и реших, че точно в този момент имам желание да отида. Бях сама, но реших, че ще си използвам времето пълноценно, ще му се наслаждавам и ще си направя някой спомен.

Бях чела някои неща за тази джамия, някои легенди. Едната беше, че тази земя е била собственост на една обикновена жена. Тя живеела там, а в част от голяма площ отглеждала рядък вид лалета. Да, но мястото било много ценно и вече харесано за строежа на вече съществуващата джамия. Няколко пъти прихождали различни хора да я убеждават да продаде земята, но тя все отказвала заради своите редки и обични лалета. Но сутринта след последното подобно посещение, жената се събудила и видяла, че всичките и лалета са увехнали. Тя приела това като знак от Аллах и продала земята. Там сега се простира една от най-красивите джамии.

Прочетох и друга легенда. В нея се разказва, че Султан Ахмед поръчал на архитекта да направи минаретата златни. Златни на турски е „алтън“, но архитекта разбрал погрешно – „алтъ“, което означава шест. Така по погрешка на джамията са издигат шест минарета, а не обичайните четири.

Навярно има много истории, в случая аз не бях особено любознателна, защото реших да отида там съвсем спонтанно. На обяда изхарчих почти всичките си турски лири. С останалите посетих един уникален магазин за красиви ръчно декорирани съдове, където изхарчих друга част от парите си.

В себе си имах паунди (от посещението си в Англия), евро (реших да си взема, за да си имам – все пак сме в Европейски съюз), български, разбира се, ама изобщо не ми се искаше да обменям отново. А бях сигурна, че трябва да си купя шал за главата, за да вляза в джамията и предполагах, че най-вероятно трябва да си заплатя и самото посещение. Не знам защо сметнах джамията за някаква платенa атракция. Като помислиш логично това е храм на мюсюлманския бог – духовно място.

Разбира се посещението е безплатно, а жените задължително трябва да си вземат шал, с който да покрият косите си. Има човек на входа, който специално проверява това и не пуска някой, който не е спазил този техен обичай. След като увих косите си, влязох в постройката. Беше много странно, защото така покрита се чувствах все едно върша нещо скрито, тайно или забранено… След това трябваше да събуя обувките си и да ги сложа в торбички, които има на входа преди джамията. Аз бях с ботуши и така ми тежаха докато разглеждах вътре…. Препоръчвам ви да идете с по-леки обувки.

И още няколко крачки и се озовах вътре. Първото усещане беше на мекота и уют. Целият под отначало докрай е постлан с мек килим. Всички сме боси, но мюсюлманите, които се молеха, опират глави в земята. Най-вероятно и затова подът е целия в този дебел килим.

Беше много интересно, защото бях сама, нямаше с кой да обсъждам каквото и да е и само наблюдавах както постройката, така и хората около мен. Разбира се снимах не един турист вътре, знаете как е… ?

Джамиите са с толкова различна архитектура от нашите храмове…. Вътре няма никакво дърво и е някакси по-студено. Но пък всичко вътре беше от мрамор и това дава такава светлина и простор. Най-големия купол е мисля над 40 метра, а джамията има над 250 прозореца това прави мястото изключително просторно…. Прекарах вътре не повече от 10 минути…. Не че съм очаквала да има икони вътре, но мислех, че ще има повече неща, които да разгледам. Много е различно и интересно. Различен свят от моя, с друга вяра, религия и обичаи…

В ляво от входа се намира изхода. Там върнах шала си, обух се и се озовах в друга голяма градина. Колкото по-близо бях до джамията, толкова по-високи ми се виждаха тези остри минарета. Направих още няколко снимки, доволна, че посетих тази величествена джамия……толкова красива!…и отидох да си намеря някое топло местенце, за да си стопля носа…..

 

Целувки

IvAtanasova

 

Снимки: личен архив
[instashow columns="7"]
Follow and share:
error20
Бирмингам

Бирмингам

Началото на февруари пътувах до Бирмингам по работа. Бях на изложение за бижута – мисля там се провежда такова ежегодишно. Няма да разказвам за работата и пришките от обувки, а за града. Обичам да пътувам и когато излезе това предложение не му мислих много много. Но разбра се, когато човек пътува по работа не вижда много от града. Но все пак:

Бирмингам е втория град по население в Англия (това го научих след като се прибрах?, това обяснява и защо бях приятно изненадана). Полетът ми беше до Лондон и от там около 3 часа с кола до Бирмингам. Градът с население над 1 млн., който аз си мислих за „градчето“, е много приятно, има хубава архитектура, характерна за този край, но е далеч по-спокойно от Лондон. Можеш да си вземеш такси или uber и за транспорт не съм давала повече от 10 паунда в посока. (Бих искала приходите ми да са в паунди, а разходите в индонезийски рупии…). Хубаво е човек да има и батерия, за да се ориентира, когато се изгуби в китайския квартал. ? И разбира се топли дрехи и чадър…

Разходих се в центъра на града и изключително ми хареса. Има страхотни сгради – музеи, църкви, а симфоничната им зала е също прекрасна (само отвътре, не отвън). От Musseum&Art Gallery, през репликата на Big Ben (там именуван “Big Brum”). От там се вижда само връхчето на Chamberlin Memorial Fountain – в момента се извършва някакъв ремонт. После продължих към библиотеката, която е нова и много интересна сграда, а в близост до нея е Symphony Hall, която от вън не е нищо впечатляващо, но вътре е изключително красива. Продължих край рекалата по Gas Street Basin. Там слънцето си залязва рано рано и още 18:00 имаше толкова много шумни барове с щастливи танцуващи каки вътре… Чудо! Предпочитам го пред Дъблин, като изключим Trinity College – нищо не може да се сравни с него. Има огрооомен мол – BullRing, който не обходих, защото това не ме вълнува много, когато пътувам, а щеше да ми коства ден. А в близост до мола е и най-хубавата им църква Saint Martin.

Musseum&Art Gallery

Chamberlin Memorial Fountain

Big Brum

Library of Birmingham

 

Bullring Birmingham (този бик е на входа на мола)

И ако посетите в града, като място за хранене си струва да препоръчам Cielo – италиански ресторант, с хубава гледка и градина, в която аз не бих седнала, защото в повечето случаи е доста студено. Но храната беше изключително вкусна! Ядох предястие с козе сирене и ризото с морски дарове и макари нямах място в стомаха се оглеждах за още. Но пък тирамисуто се изложи. Сервиза е добър, ресторанта е в центъра и щом има платнени салфетки на масата е по-обещаващо. Ако се върна в града пак ще ида в този ресторант.

Това бяха повечето локации, които разгледах, но ми се искаше още. Намерих още тооолкова интересни места в града и красиви дворци в радиус от 100 км…. За мен Англия е Лондон, но си струва при ходене до там, човек да си  вземе кола и да отиде за не повече от 4 дни в Бирмингам и да разгледа града и околността. А ако случите и хубаво време – направо сте богопомазани!

 

IvAtanasova

P.S. Ако имате някакви въпроси относно посещението там, ще се радвам да съм ви полезна. Пишете ми тук или в социалните мрежи!

[instashow columns="7"]
Follow and share:
error20
Сурва 2018 или как кукерите изгониха злите духове

Сурва 2018 или как кукерите изгониха злите духове

Някога били ли сте кукери? Участвали ли сте в този български обичай? А ходили ли сте да гледате дефиле на кукери? От както живея в София дори не съм се замисляла за това, но тази година моя близка приятелка ми предложи да идем на международния фестивал Сурва и познайте къде се озовахме? – в града на винкелите. Е, там вече шофирах внимателно и ме беше страх да не вляза в конфликт ?

В Перник отидохме към 13:30 и тръгнахме към 16:30, когато слънцето започна да се скрива. Искаше ми се да съм отишла по-рано, за да видя повече. Но, моя приятелка перничанка ми каза, че вечер е още по-хубаво! Палят се огньове и целия този ритуал и танци са още по-вълнуващи. До година планувам да ида вечерта.
Никога не бях ходила на този фестивал и бях изненадана да науча че това беше 27-мото издание. Нещо повече – взели са участие 17 групи от 8 страни, участниците са били повече от 7000, между които 800 деца.

Аз много харесвам тази традиция – прогонване на злите духове и лошото време. Маскирала съм се за Хелоуин, но не бях ходила да гледам кукери (shame on me) . И всъщност беше страхотно и много въздействащо. Не знам колко хора имаше на площада, но бяха стотици, хиляди. И всички те се радваха на дефилиращите кукери. Предполагам се сещате чисто енергийно колко по-силно е … Все едно да гледаш комедия в къщи сам или на кино с пълна зала, с която се смеете заедно.

За да се потопя в атмосферата, разбира се, се си купих сувенир – малко кукерче, което възнамерявам да сложа близо до входната врата, за да гони още от там лошата енергия. И също хапнах пържени картофи и кебапчета на една пейка. Да ти се случи това в Перник си е Big Deal!

Но едно е сигурно – на такова място ти трябва пълна батерия (понякога тя пада от студа, на мен ми се случи така), и приятна компания.

Тъй като исках да се снимам с кукерите и да видя маските от близо отидох в началото на дефилето и си ги разгледах детайлно. Ето и снимки от прекрасния ден, който изкарах там.

Определено занапред няма да пропускам подобни събития. А вие какво мислите за този обичай? Харесвате ли го, следите ли редовно тези събития, бихте ли се включили в такова?

 

Целувки

IvAtanasova

[instashow columns="7"]
Follow and share:
error20
Само силните хора са щастливи

Само силните хора са щастливи

Само силните хора са щастливи.

Щастието не идва и не си отива. То е възприятие.

Защо толкова малко хора на земята са щастливи? Защото малцина са силни. По-често и повечето от нас са управлявани от слабости, страхове, безверие… Отчаянието и гнева са грях…  Слабите хора се остават на отчаянието, защото това е по-лесно.

На щастливите хора не се случват лоши, трудни или брутални неща? Напротив, но щастливите са силни. Те не остават вечно в отчаянието. Те са смели и излизат от зоната си на комфорт и се надсмиват над предишното си аз. Те не правят грешки, а получават уроци. И щастливите хора не са щастливи вечно – те правят този избор, всеки ден.

Всеки един от нас е и силен, и слаб, и нещастен, и щастлив. Всеки носи в душата си дявол и ангел. Побеждава този, когото храним…

Да бъдем верни на себе си, да бъдем верни на щастието си.

 

Из размишления преди сън…

Просто наблюдавам хората наоколо

Ива

[instashow columns="7"]
Follow and share:
error20
Отлъчване

Отлъчване

Моя близка приятелка ме покани на представянето на книгата „Отлъчване“ от Николай Терзийски, когото аз познавам. Беше ми много интересно какво ли ще е сътворил, а още повече, че аз не знаех, че той пише. От беглото ми познанство с него съм останала впечатление, че той е възпитано и по-тихо момче. Казвам „момче“, защото след като прочетох книгата мисля, че е твърде млад, за да сътвори всичко това, което прочетох и ме развълнува.

„Отлъчване“ е книга за истинските хора, такива каквито сме – грешни, обичащи, търсещи, предаващи, вярващи, бягащи, отлъчени… Тя се състои от няколко истории и всеки един от героите, разказва толкова съкровено, не просто житейския си път, а мислите, емоциите и мотивите за действията си. Това не е просто история за любов, а за трудните житейските избори, за правилните решения, които погледнати от бъдещето всъщност са грешни и обратното. За хората каквито сме (повтарям се, но сме такива) грешни, променящи се, търсещи се. Затова и обожавам тази книга, защото докато ви пиша за нея, ми се обръща нещо в коремчето и защото четейки тези истории, си зададох много въпроси, които човек си задава, когато търси себе си.

Това е сложен и дълбок роман, с истории от настоящето и миналото, чак до турско време; с любов, развиваща се в нашата любима България; с митични и ежедневни истории; не ми стигат думите да опиша всичко в нея…

Ето какво пише Иван Кулеков за книгата: “Четенето на „Отлъчване” е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: „Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си.” То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група. Кръвната група на „Отлъчване” на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност”.

На представянето на книгата Николай ми я надписа с посланието: „Всеки от нас е отломък“. Знаех, че е нещо свързано със съдържанието. За да разбера смисъла на това кратко изречение, минах през лабиринт простиращ се през векове и когато прочетох цялата книга и затворих кориците – разбрах….!

„Отлъчване“ – пожелавам ви я!

Ива

Follow and share:
error20
10 неща, които да направя през септември

10 неща, които да направя през септември

  1. Да посетя Рилските езера.

Това е последния влак и той вече тръгна. Ако не си го направил края на август, първите две седмици на септември са също много подходящи за това. Организирай приятелите и прави спомени.

  1. Да отида на плаж за последно този сезон в България.

Може да потопим за последно крачета за този сезон в морето с ясното съзнание, че изпращаме лятото. Един приятен коктейл, хубава компания, потопени в пясъка крака, свеж бриз, планове за предстоящия сезон и спомените от вече изминалия, са едно прекрасно начало на септември.

  1. Да отида на пикник.

Кошницата ми стой в багажника цяло лято и още не съм опънала одеялото някъде. Искам любимите ми сандвичи, приятелка, спокойно и красиво място в гората и чорапки по одеялото. Ако не намеря компания, отивам с книжка и това е.

  1. Да започна нов курс, обучение, семинар.

Приключих с училището, но всяка година записвам по нещо, което да ми е интересно и което да усъвършенствам. Някакси ми се е запазила нагласата за първия учебен ден и септември е сезона, в който набелязвам новата си цел. Каква е вашата?

  1. Да се храня предимно с плодове и зеленчуци, на които им е сезона.

Любимите ми домати, вкусните смокини, ароматен пъпеш……ех…още малко остана.

  1. Да изкача Черни връх.

Вече толкова години живея в София и само шофирам по булеварда и всяка година тази цел остава за следващата година. И като почне септември и работата и ученето и докато се сетя – става студено. Тази година или Рилските езера или Черни връх (ако не и двете) ще бъдат чекнати и от мен.

  1. Да прочета 2 книги.

Сега съм си набелязала автобиографията на Тесла и преди дни дочетох Отлъчване – силно ви я препоръчвам.

  1. Да отида на караоке.

Или трябва да се иде или съседите скоро ще ми знаят пълния репертоар. Някой знае ли готино място за караоке в София?

  1. Да стартирам дълго готвен проект.

Случвало ли ви се е да планувате нещо с месеци и обстоятелствата да отлагат неговия старт? Е, това е на лице вече почти 9 месеца и искам септември да успея да осъществя плановете по нов проект, в който от много време влагам планове, мисли и енергия.

  1. Да създам списък с целите за този месец и до края на годината и да пусна хартиен фенер в небето.

Списъка го дооформям. Гледам, че доста цели съм си поставила, сега искам да пусна фенерче в небето. Съветвам ви, ако го правите, да е от много високо. Защото последния път със сестра ми тичахме по поляните да го гасим ?

Колко от нещата ще изпълня, те първа предстои както на вас така и на мен да разберем ? Ако искате да следите това, можем да сме приятели в социалните мрежи – Facebook, Instagram, Youtube.

Вие какво със сигурност искате да направите през септември?

Целувки

Ива

Follow and share:
error20
Искате децата ви да учат добре? Нахранете ги добре!

Искате децата ви да учат добре? Нахранете ги добре!

Какво можем да очакваме да научат децата ни, ако са гладни или диетата им е пълна със захар, а е празна от към хранителни съставки? Днес в споделят речта пред публиката на TED на бившият готвач от Белия дом и специалист по политика на храненето Сам Кас обсъжда ролята, която училищата могат да играят както в грижата за умовете на учениците, така и за телата им.

Приятно четене!

Аз съм готвач и се занимавам и с политика на храненето, но произлизам от цяло едно семейство учители. Сестра ми е специален педагог в Чикаго. Баща ми съвсем наскоро се пенсионира след 25 години като учител на петокласници. Леля ми и чичо ми бяха учители. Всичките ми братовчеди преподават. Общо взето всички в семейството ми са учители освен мен самия. Научиха ме, че единственият начин да намериш правилния отговор е да зададеш правилния въпрос. Та кои са правилните въпроси, когато говорим за подобряването на образователните постижения на нашите деца? Очевидно има множество важни въпроси, но смятам, че следните няколко са добра отправна точка. Каква мислим, че е връзката между развиващия се детски ум и развиващото му се тяло? Какво можем да очакваме да научат децата ни, ако диетата им е пълна със захар и е празна откъм хранителни съставки? Какво биха могли да научат, ако телата им буквално гладуват? Имайки предвид всички онези средства, които се изливат в училищата, трябва да спрем и да се запитаме: “Наистина ли даваме възможност на децата си да успеят?”

Преди няколко години бях в журито на едно състезание по готвене, наречено “Накълцано”, в което четирима готвачи се състезават с мистериозни съставки, за да видят кой може да сготви най-добрите ястия. Един епизод беше изключение – много специален епизод. Вместо нашите престарателни готвачи, които се опитват да станат известни (нещо, което ми е напълно чуждо), тези готвачи бяха училищни готвачи. Нали се сещате, жените, които наричахте “леличките от стола”, които аз обаче настоявам, че трябва да бъдат наричани “училищни готвачи”. Та така, тези жени – Господ да благослови тези жени – прекарват деня си, готвейки за хиляди деца закуски и обеди само с $2,68 на обяд, като само около един долар от това отива за самата храна. Та така, в този епизод основната мистериозна съставка за главното ястие беше киноа. Знам, че от много време не сте яли училищен обяд и сме напреднали доста що се отнася до храненето, но киноата все още не е основна съставка в повечето училищни столове.

Та това си беше предизвикателство. Но ястието, което никога няма да забравя беше сготвено от жена на име Шерил Барбара. Шерил беше отговорникът по хранене на гимназията “Гимназия в общността” в Кънектикът. Тя сготви една изключително вкусна паста. Беше невероятна. Папарделе с италиаска наденица, къдраво зеле и пармезан. Беше изключително вкусна, почти като в ресторант, само дето може да се каже, че метна киноата почти сурова в ястието. Това беше странен избор и беше страшно хрупкаво. Така че поех ролята на осъдителния TB член на журито, която се очакваше от мен и я попитах защо е направила това.

Шерил отговори: “Ами на първо място не знам какво е киноа.” (Смях) Но това, което знам, е че е понеделник и че в моето училище, в “Гимназията на общността” винаги готвя паста.”

Вижте, Шерил обясни, че за много от децата й нямало закуска, обяд или вечеря събота и неделя. Без закуска, обяд и вечеря в събота. И без закуска, обяд и вечеря в неделя. Така че готвела паста, защото искала да е сигурна, че готви нещо, което знае, че децата ще изядат. Нещо, което ще залепне за ребрата им, каза тя. Нещо, което ще ги нахрани. Докато дочакат понеделник да дойде, децата изпитвали такъв глад, че въобще и не можели да си помислят за учене. Единственото нещо, за което мислели, било храната. Единственото нещо. За нещастие статистиката показва същата история.

Та нека поставим това в контекста на дете.

И ще се съсредоточим върху най-важното ядене през деня – закуската. Алисън е на 12 години. И е невероятно умна. Иска да стане физик, когато порасне. Ако Алисън ходи на училище, което предлага питателна закуска на всичките си деца, ето какво ще се случи. Шансът й да получи питателна закуска, съдържаща плодове и мляко, с ниско съдържание на захар и сол, значително нараства. Алисън ще има по-ниско ниво на наднормено тегло от средностатистическо дете. По-рядко ще й се налага да посещава училищната сестра. Ще има по-ниски нива на тревожност и депресия. Ще има по-добро поведение. Ще присъства по-редовно в час и ще отива на училище навреме по-често. Защо? Ами защото в училище я чака добра закуска. Като цяло Алисън е в по-добро здраве от средностатистическия ученик.

А какво става с детето, което не го чака питателна закуска? Ами запознайте се с Томи. Той също е на 12. Страхотно дете е. Иска да бъде лекар. Още в детската градина Томи има по-ниски от заложените в стандартите по математика постижения. Когато е в трети клас, постиженията му по математика и четене са по-ниски. Докато стане на 11, е по-вероятно Томи да е повторил някой клас. Проучванията показват, че децата, които не получават редовно питателна храна, особено на закуска, като цяло имат лоши когнитивни функции.

Колко широко е разпространен този проблем? Ами, за нещастие той е навсякъде. Нека ви посоча двe изследвания, които изглеждат сякаш са на противоположните страни на проблема, но всъщност са две страни на една и съща монета. От една страна един от всеки 6 американци няма сигурност за храната си, включително 16 милиона деца – почти 20 процента – нямат сигурност за храната си. Дори само в този град, в Ню Йорк, 474 000 деца на възраст под 18 години гладуват всяка година. Луда работа. От друга страна диетата и храненето са главната причина за предотвратимите смъртни случаи и болести в тази държава, далеч преди всички останали. И цяла една трета от децата, за които говорихме тази вечер, са на път да се разболеят от диабет през живота си. Това, което е трудно да се заключи, но е вярно, е, че много често това са същите деца. Те се наяждат с нездравословните и евтини калории, които ги заобикалят в техните общности и които семействата им могат да си позволят. Но към края на месеца купоните за храна свършват или работното време е съкратено и те нямат пари да покрият основния разход за храна.

Но би трябвало да можем да разрешим този проблем нали така? Знаем какви са отговорите. Като част от работата ми в Белия дом, основахме програма, чрез която във всички училища, които имат 40% или повече деца от семейства с ниски доходи, можем да осигуряваме закуска и обяд на всяко дете в това училище безплатно.

Тази програма е изключително успешна, защото ни помогна да преодолеем едно много трудно препятствие, когато ставаше въпрос за това да се осигури на децата питателна закуска. И това беше препятствието на стигмата. Вижте, училищата предлагат закуска преди училище и тя се даваше само на бедните деца. Така че всеки знаеше кой е беден и се нуждае от правителствена помощ. Всички деца, независимо от това колко печелят родителите им, са много горди. Та какво се случи? Ами в училищата, които въведоха тази програма, резултатите по математика и четене се увеличиха с 17,5 процента. 17,5 процента. Изследванията показват, че когато децaтa редовно имат питателна закуска, шансовете им да завършат училище са с 20 процента по високи. 20 процента. Когато даваме на децата си храната, от която се нуждаят, им даваме шанс да преуспеят както в класната стая, така и след това.

Вижте, не е нужно да се доверявате на мен, но трябва да поговорите с Дона Мартин. Дона Мартин е страхотна. Дона Мартин е отговорникът за хранене в училищата в област Бърк, в Уейнсбъра, Джорджия. Така, област Бърк е една от най-бедните области в петия по бедност щат в държавата и около 100 % от учениците на Дона живеят на или под прага на бедността. Преди няколко години Дона решила да задмине новите стандарти, които се очаквали, и щателно да прегледа собствените си хранителни стандарти. Подобрила и добавила плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти. Осигурявала закуска в класната стая на всичките си деца. Въвела и вечери. Защо? Ами много от децата й нямали вечеря, когато се прибирали у дома.

Та как реагирали? Ами, на децата страшно им харесала храната. Страшно им харесала по-питателната храна и страшно им харесало да не гладуват. Но най-голямата подкрепа за Дона дошла от неочаквано място. Името му е Ерик Паркър и е главният футболен треньор на “Бърк Каунти Беърс”. Треньорът Паркър бил тренирал посредствени отбори от години. “Мечките” често завършвали по средата на класацията – голямо разочарование в един от щатите с най-страстни почитатели на футбола в страната. В годината, в която Дона променила менюто обаче, “Мечките” не само спечелили тяхната дивизия, а и щатското първенство, побеждавайки “Пийч Каунти Троуджънс” с 28 на 14.

И треньорът Паркър отдал успеха в това първенство на Дона Мартин.

Когато дадем на децата си основната храна. от която се нуждаят, ще израснат добре. И това не зависи само от жените като Шерил Барбара и Дона Мартин по света. Зависи от всички нас. Да дадем на децата си основната храна, от която се нуждаят, е само отправната точка. Това, което ви представих, е само един модел за толкова много належащи проблеми, пред които сме изправени.Ако се съсредоточим върху простата цел да се храним правилно, бихме могли да видим един по-стабилен и сигурен свят, бихме могли да увеличим значително икономическата си производителност, бихме могли да преустроим здравната си система и бихме могли да допринесем много за това Земята да може да осигурява прехраната на следващите поколения. Храната е това нещо, където общите ни усилия могат да имат най-голям резултат.

Така че трябва да се запитаме: “Кой е правилният въпрос?” Какво би станало, ако се хранехме с по-питателна храна, отглеждана по природно съобразен начин? Какъв би бил резултатът? Шерил Барбара, Дона Мартин, треньорът Паркър и “Бърк Каунти Беърс”… Мисля, че те знаят отговора.

Източник: ted.com

Follow and share:
error20