Едно е да мислиш, че си приключил с миналото си, друго е същото това минало да е на съседната маса и да избягва погледа ти.
Дали си на мястото, на което мислиш, че си стигнал, разбираш единствено в непринудена ситуация, в “не тайна вечеря”, понякога в средностатистически ресторант. Случайна среща с твоето X годишно минало, оставило остатъци в съзнанието ти от още не се знае колко на брой години, стои срещу теб.
Засичане на погледа, (предизвикано от нещо движещо се там отзад в периферното ти зрение), и разбираш, че нищо не трепва. Дори нямаш време да провериш дали стомахът ти се е свил, дали тилът ти гори, дали ще се направиш, че не си го видял. Не, след срещнатия поглед се усмихваш, за да поздравиш. Но миналото не поздравява 😊 (Дали и аз съм била нечие минало или то още не е минало?)
И минута по-късно той/то е там на съседната маса в маскарад. Може ли да си гледал някого X години в лицето на дъх разстояние и той да не те познава? Може ли някой да е бил твоя физически, духовен, емоционален свят и да не те припознава? Може.
Маската, маскарада, причините са за отсрещния. А своите мисли, чувства, отдавна съблечени съжаления знаеш само ти. И най-хубавото е, че не боли. За да си стигнал там където си, отдавна си израснал в мисленето и да, миналото затова е минало, защото то е останало в друг етап на развитие. И не че “брашно не мелите”, но “любов не мелите” и “живот не мелите”… е, със сигурност поздрав не “мелите”.
Всеки прави избор, който води до друг такъв. Съжаление? Не. Благодарност за това, че си опознал отсрещния? – не. Благодарност за това, че си опознал себе си! Какъв си, какво можеш и какво не. И да, дори себе си не познаваме добре и се учудваме, дай Боже, гордеем как реагираме в различни ситуации. И опознавайки себе си, си вървиш ти по един път, магистрала, доста често кьоше.
Всеки има свой собствен път. Прекрасно е, когато сме заедно по него, но кой каза, че няма да е още по-прекрасно и след това?
А след това? Остава уважението към себе си, да помниш твоя избор и да заставаш зад него. Защото ти си всички твои избори досега. Отричайки се от избора си, се отричаш от себе си.
Уважение, поздрав и на добър час. Всеки заслужава щастие. Нали това е причината да си тръгнеш от нечий път?
Твоят живот = твоето минало = твоето бъдеще = твоят избор.
Живейте го с достойнство тоз живот.
Останалото е за аматьори.
(А тях прости двойно в сърцето си. По-свободни ще станат не те, а ти)

Iva Atanasova

P.S. Вдъхновена от един уникален пост на SilviÁmica. Толкова бях вътре в ситуацията, че я пренаписаха с моята емоция.

Снимка: Niki Litov-Photography

 

Follow and share:
error20
Прочети още...
От всички рози, които ти подарят, не снимай само една. От всички, които заливат света, скрий от света няколко листа.…