Красотата е на мода. Гримът е на мода – най-различни пудри, фондьотени, червила, спирали, моливи, очни линии, геометрични фигури… Излизаме от вкъщи предимно с грим – на работа, на училище, до магазина. Хората са свикнали да ни виждат с грим. Да сме с подчертани изразителни очи и ягодови устни. Красиви сме. Прикриваме несъвършенства, проблемни зони, понякога и себе си. Запушваме кожата, порите, но пак слагаме филтри на снимките в социалните мрежи. Запознаваме се с нови хора и създаваме връзки с грим и да, красивия грим привлича, но отрича да е повод за вечна дружба. Невъзприемането без грим е отрицание на самите себе си.

Както облеклото, така и грима трябва да е съобразен с мястото на което отиваме. Но преди всичко грима e просто аксесоар, който добавяме към себе си, а не маска зад която трябва да се крием. Колкото повече прикриваме несъвършенствата, толкова повече стават те, защото кожата трябва да диша! Има нужда от въздух, вода и натурална грижа. Е, в никакъв случай не съм най-голямата красавица без грим, но съм видяла в пъти повече от други момичета какво е вредното влияние на красивата маска.

От една страна – когато имаме някакъв дерматологичен проблем и го замаскираме с макиаж – веднъж, два пъти, постоянно. Но и тук от горчив опит знам, че при проблеми с кожата – грима трябва да изчезне. Той усложнява нещата и удължава процеса на лекуване.

От друга страна – когато самочувствието и увереността са подплатени с грим, той влияе чисто психологически. Превръща се в такава необходимост, че е първото нещо, което някои момичета слагат още след събуждането. Води до пристрастявяне… И както си повдигаме самочувствието с грим, така и си го сваляме драстично без него.

Състезанието за красота и внимание е всеки ден и всеки час – няма победители. И ако ти си победител – какво? Това няма да направи заплатата ти по-висока, мъжа ти верен или чорапите ти самоизпрани.

Аз лично при награждаване на различни призове и награди съм се чувствала неуверена. Всеки път съм усещала как някой ме гледа и недоволства и ми търси кусури и всъщност понякога това ме е правило по-неуверена. Непрестанно съм се вглеждала в себе си и давах такава сила на несъвършенствата ми, че си се чувствах откровено грозноватичка и незаслужила различни корони и титли. А най-красива съм се чувствала когато съм обичана… Знаете филма – няма място, хора, време 😊 Но цялата обич, която съм получила, всички стойностни взаимоотношения съм заслужила и получила без грим.

На мен понякога ми писва целия този карнавал с кичене и рисуване, покриване на норми и очаквания… затова Ви каня да направим един #nomakeupday – Sunday

А какво мислите Вие за честото гримиране?

Смятате ли, че е необходимост, липсва на самочувствие или може би хоби?

Follow and share:
Прочети още...
Ако някоя от вас е пропуснала да пробва тази маска, трябва да навакса, защото всеки, който я е пробвал е…