Хиляди сияйни слънца

Всъщност “Хиляди сияйни слънца” се съдържат в едничкото сърце на най-добрата приятелка.

Това е книга за приятелството. Има любовна история, има война, има смърт, има и надежда.

Историята се развива в Афганистан и разказва отблизо пътищата на две жени. Жени… колко ли страдания са търпели жените в годините. Чела съм малко книги, чиито герои са мюсюлмани и тяхната култура ми е позната доста общо. В дневника ми на благодарността преди често благодарях, затова че съм християнка, че съм родена в България в свободно време. Тоооолкова силно благодарях за това особено след филма “Черното цвете”(препоръчвам). Докато четох “Хиляди сияйни слънца” разбрах, че отново съм забравила много важни неща, достатъчни, за да ставам всеки ден с усмивка.

Историята на книгата приключва 2003 година, което ми напомни, че едва 8 години след това, през 2011 участвах в конкурс, в който бях в една стая с момиче от Афганистан. Тя толкова очевидно не ме харесваше…, напрежението в стаята с нож можеше да се реже. Момичето беше толкова дръпнато, изобщо не ми говореше, аз търсех начини да изляза навън, защото ми беше неудобно. Заедно с география и обща история, атентати, това беше сблъсъкът ми с Афганистан досега… След книгата разглеждам по друг начин поведението ѝ спрямо мен, слагайки на преден план колективното несъзнавано и резервоара на преживяванията на жените от техния род и нация…

Докато четях книгата в мен се надигаше такава агресия към времената описани вътре, агресия към мъжете, осъзнавайки, че това време и тези мъже още ги има в различни точки на света. Това че не виждаме нещо и не ни е пред очите или не знаем и не сме чували за него, не означава, че то не съществува. И докато всеки ден си пием кафето и съседът отгоре дрънчи и се дразним; докато някой ни е отнел предимството и ни разваля настроението и т.н. (няма да продължавам с отегчително изброяване), нашите обичайни, скучни, тривиални моменти са най-голямото злато за много хора по света. Има хора, които не биха желали и в най-смелите си мечти нашите най-лоши дни… Темата е дълга и обширна.

Към книгата. История за любов, която е backstage нa главната история – за приятелството. Приятелството на две жени, които минават през какви ли не тежки моменти и кръстопътища, предизвикателства, преврати. Невъобразимо е колко ужасни обстоятелства и живот е отреден на героините, а четейки я си давах сметка, че има жени и с още по-труден живот в реалността, не просто в тази или онази книга.

Винаги съм казвала, че истинското приятелство не е безоблачното. Ако не си се карала с някоя приятелка, не можеш да кажеш, че връзката ви е устойчива. Ако сте минавали през различни проблеми заедно, ако вие сте имали проблеми помежду си и сте ги преодолели, тогава можеш да кажеш: “Да, това е моя приятелка. Когато някой ми каже, че има толкова добра приятелка, с която никога не се е карала, вече просто мълча, защото не искам да им отнемам наивността. Но времето ни показва различни ситуации и разбираме, че понякога първата спънка с наша приятелка е и последна. Често се мислим за добри и истински приятелки, че сме щедри и великодушни към приятелите си, които също така са нашето семейство. “Хиляди сияйни слънца” ще ви покаже друго измерение на приятелството.

Това е тежка книга, особено на някои от последните страници четях с бясна скорост, подсмърчайки, заредена с кърпички наоколо. Но въпреки, че е тежка, мисля че всеки трябва да е прочете:

• за да си разшири кръгозора;
• за да разбере по-добре света, в който живеем;
• за да оцени живота и женската същност;
• за да се обогати.

Тази книга е за любовта, приятелството и войната, затова ще завърша със следния цитат:

Сподели твоите любими книги в социалните мрежи с таг @modernoedasechete
"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюдейни, издателство Обсидиан