Моя близка приятелка ме покани на представянето на книгата „Отлъчване“ от Николай Терзийски, когото аз познавам. Беше ми много интересно какво ли ще е сътворил, а още повече, че аз не знаех, че той пише. От беглото ми познанство с него съм останала впечатление, че той е възпитано и по-тихо момче. Казвам „момче“, защото след като прочетох книгата мисля, че е твърде млад, за да сътвори всичко това, което прочетох и ме развълнува.
„Отлъчване“ е книга за истинските хора, такива каквито сме – грешни, обичащи, търсещи, предаващи, вярващи, бягащи, отлъчени… Тя се състои от няколко истории и всеки един от героите, разказва толкова съкровено, не просто житейския си път, а мислите, емоциите и мотивите за действията си. Това не е просто история за любов, а за трудните житейските избори, за правилните решения, които погледнати от бъдещето всъщност са грешни и обратното. За хората каквито сме (повтарям се, но сме такива) грешни, променящи се, търсещи се. Затова и обожавам тази книга, защото докато ви пиша за нея, ми се обръща нещо в коремчето и защото четейки тези истории, си зададох много въпроси, които човек си задава, когато търси себе си.
Това е сложен и дълбок роман, с истории от настоящето и миналото, чак до турско време; с любов, развиваща се в нашата любима България; с митични и ежедневни истории; не ми стигат думите да опиша всичко в нея…
Ето какво пише Иван Кулеков за книгата: “Четенето на „Отлъчване” е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: „Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си.” То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група. Кръвната група на „Отлъчване” на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност”.
На представянето на книгата Николай ми я надписа с посланието: „Всеки от нас е отломък“. Знаех, че е нещо свързано със съдържанието. За да разбера смисъла на това кратко изречение, минах през лабиринт простиращ се през векове и когато прочетох цялата книга и затворих кориците – разбрах….!
„Отлъчване“ – пожелавам ви я!
Ива
