Само силните хора са щастливи.
Щастието не идва и не си отива. То е възприятие.
Защо толкова малко хора на земята са щастливи? Защото малцина са силни. По-често и повечето от нас са управлявани от слабости, страхове, безверие… Отчаянието и гнева са грях… Слабите хора се остават на отчаянието, защото това е по-лесно.
На щастливите хора не се случват лоши, трудни или брутални неща? Напротив, но щастливите са силни. Те не остават вечно в отчаянието. Те са смели и излизат от зоната си на комфорт и се надсмиват над предишното си аз. Те не правят грешки, а получават уроци. И щастливите хора не са щастливи вечно – те правят този избор, всеки ден.
Всеки един от нас е и силен, и слаб, и нещастен, и щастлив. Всеки носи в душата си дявол и ангел. Побеждава този, когото храним…
Да бъдем верни на себе си, да бъдем верни на щастието си.
Из размишления преди сън…
Просто наблюдавам хората наоколо
Ива
