Синята Джамия бе нещо пропускано до сега при всичките ми посещения до Истанбул. При първото си посещение в града, човек знае за Синята джамия, коя е, къде е и как изглежда. Е, най-сетне чекнах това място и за тези, които не са влизали до сега ще споделя няколко кадъра.

При пътуването ми до Бирмингам, прикачването беше през Истанбул. На връщане полета ми беше вечерта и имах цял ден на разположение. Седнах в едно ресторантче с добър интернет, хапнах няколко неща от спорно обичаната за мен турска кухня. Проверих в картата, за да се ориентирам до джамията и реших, че точно в този момент имам желание да отида. Бях сама, но реших, че ще си използвам времето пълноценно, ще му се наслаждавам и ще си направя някой спомен.

Бях чела някои неща за тази джамия, някои легенди. Едната беше, че тази земя е била собственост на една обикновена жена. Тя живеела там, а в част от голяма площ отглеждала рядък вид лалета. Да, но мястото било много ценно и вече харесано за строежа на вече съществуващата джамия. Няколко пъти прихождали различни хора да я убеждават да продаде земята, но тя все отказвала заради своите редки и обични лалета. Но сутринта след последното подобно посещение, жената се събудила и видяла, че всичките и лалета са увехнали. Тя приела това като знак от Аллах и продала земята. Там сега се простира една от най-красивите джамии.

Прочетох и друга легенда. В нея се разказва, че Султан Ахмед поръчал на архитекта да направи минаретата златни. Златни на турски е „алтън“, но архитекта разбрал погрешно – „алтъ“, което означава шест. Така по погрешка на джамията са издигат шест минарета, а не обичайните четири.

Навярно има много истории, в случая аз не бях особено любознателна, защото реших да отида там съвсем спонтанно. На обяда изхарчих почти всичките си турски лири. С останалите посетих един уникален магазин за красиви ръчно декорирани съдове, където изхарчих друга част от парите си.

В себе си имах паунди (от посещението си в Англия), евро (реших да си взема, за да си имам – все пак сме в Европейски съюз), български, разбира се, ама изобщо не ми се искаше да обменям отново. А бях сигурна, че трябва да си купя шал за главата, за да вляза в джамията и предполагах, че най-вероятно трябва да си заплатя и самото посещение. Не знам защо сметнах джамията за някаква платенa атракция. Като помислиш логично това е храм на мюсюлманския бог – духовно място.

Разбира се посещението е безплатно, а жените задължително трябва да си вземат шал, с който да покрият косите си. Има човек на входа, който специално проверява това и не пуска някой, който не е спазил този техен обичай. След като увих косите си, влязох в постройката. Беше много странно, защото така покрита се чувствах все едно върша нещо скрито, тайно или забранено… След това трябваше да събуя обувките си и да ги сложа в торбички, които има на входа преди джамията. Аз бях с ботуши и така ми тежаха докато разглеждах вътре…. Препоръчвам ви да идете с по-леки обувки.

И още няколко крачки и се озовах вътре. Първото усещане беше на мекота и уют. Целият под отначало докрай е постлан с мек килим. Всички сме боси, но мюсюлманите, които се молеха, опират глави в земята. Най-вероятно и затова подът е целия в този дебел килим.

Беше много интересно, защото бях сама, нямаше с кой да обсъждам каквото и да е и само наблюдавах както постройката, така и хората около мен. Разбира се снимах не един турист вътре, знаете как е… ?

Джамиите са с толкова различна архитектура от нашите храмове…. Вътре няма никакво дърво и е някакси по-студено. Но пък всичко вътре беше от мрамор и това дава такава светлина и простор. Най-големия купол е мисля над 40 метра, а джамията има над 250 прозореца това прави мястото изключително просторно…. Прекарах вътре не повече от 10 минути…. Не че съм очаквала да има икони вътре, но мислех, че ще има повече неща, които да разгледам. Много е различно и интересно. Различен свят от моя, с друга вяра, религия и обичаи…

В ляво от входа се намира изхода. Там върнах шала си, обух се и се озовах в друга голяма градина. Колкото по-близо бях до джамията, толкова по-високи ми се виждаха тези остри минарета. Направих още няколко снимки, доволна, че посетих тази величествена джамия……толкова красива!…и отидох да си намеря някое топло местенце, за да си стопля носа…..

 

Целувки

IvAtanasova

 

Снимки: личен архив
[instashow columns="7"]
Follow and share:
Прочети още...
Paloma Fashion представи новата си колекция от официални рокли Haute Couture Versailles 2018. Ревюто се проведе в хотел Балкан и…