Да, това съм аз на връх Скала, Олимп.
2866м. 🌍 Запомнящото е, че го качих от Приониа, която е на 1100м за… един ден. Да! Чудо! Или липса на разумна мисъл в ума, все още се колебая.
Това беше едно от най-хубавите неща за лятото. Много исках да кача най-високия връх на Олимп – Митикас, но в това изчакване не успях.
Ще започна отначало.
Пристигнахме предишния ден в Литохоро. С мен имах някои необходими неща, но не всичко. Там си взех нужната екипировка от една уникална жена Моника. Ако ходите на Олимп и ви липсват щеки и каска например, ще ви дам контакт на Моника, която има прекрасен магазин за не просто спортни стоки, а за планина. Подготвих багаж, храна, всичко и на следващия ден тръгнахме по изгрев слънце – можете да видите прекрасния изгрев на последните снимки.
Отправихме се до паркинга на Приониа, където е най-високата точка, която може да се стигне с кола от страна на морето. По пътя до там срещнахме лисици, които са буквално като котки, стоят и си чакат за храна на пътя. Защо да си я търсят сами, като са установили, че хората им се радват и сами им дават. Общо взето лафа “русо гладно няма”, те са го измислили.
Така, на Приониа сме, 1100м и тръгваме около 7:40 (което за мен беше късно, защото знаех какво ни очаква и не знаех с какво темпо ще се движим). Някъде към 11:30 бяхме на хижата, където повечето хора нощуват. Ако не се лъжа по снимката, която съм си направила там, хижата се казва Агапитос. Ако искате да нощувате там в хижата или на палатка, е хубаво да запазите места предварително. За тези, като мен които не искат да нощуват там и да губят време просто ви препоръчвам да качите Олимп като тръгнете не от Приониа, а от задната страна на Олимп, а не от страната на морето, както направихме ние. Или ако сте ентусиасти и сте готови за 12 часа ходене на каменист терен, можете да го качите по маршрута, който описвам.
В хижата има топла и вкусна храна, вода, където можете да отморите. От там ние вървяхме близо 3 часа до връх Скала. За съжаление не успяхме да стигнем до Митикас и не знам дали някой го е качвал за един ден от Приониа. Не ме разбирайте погрешно, супер съм горда от волята и силата на духа ми, но е наистина голямо предизвикателство и не всеки може да го направи. И ако някой в компанията ви няма нужната подготовка, нощта може да ви завари докато сте още високо в планината.
За този поход ви е нужна екипировка. За мен задължителни са туристически обувки, щеки, ветровка, шапка, слънцезащита, вода, разбира се и ако ще качвате Митикас – каска. Аз си носих такава в раницата, която не използвах, но по-добре да я имам, отколкото да ми трябва и да я нямам.
От денивелацията … изкачени за няколко часа повече от 1700 метра, ме заболя главата на връщане, така че ако нямате медикамент за това, препоръчвам дълбоко дишане и вода.
Олимп много прилича на Пирин. По време на изкачването в началото имаше ниска растителност, по по-високите места – никаква. Пътеките са от малки камъни и скали, съответно щеките и твърдите подметки са си #musthave.
И ще се върна отново на Олимп живот и здраве следващата година.
Постарах се да събера важните неща в този такаааа дълъг пост, така че може да натиснеш #save , ако мислиш, че ще ти е полезен за в бъдеще. Също ще се радвам да отговоря на твои въпроси относно изкачването.
С любов:
