Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.

Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.

Ще дойде време, в което няма да се притесняваш колко е слабо или дебело тялото ти, а колко е слаба и недоизхранена душата ти.

Скоро ще е това време. И всеки от нас малко по малко ще започне да мисли за това как да нахрани душата си, как да я направи по-силна и как да я пречиства, за да му е комфортно, когато тя е гола.

Не се лъжи, все по-видимо става за околните колко голяма е душата ти. С всеки следващ ден все по-малко ще успяваш да я скриеш. И точно това е най-хубавото. Сутрин в огледалото ще започнеш да виждаш не своето тяло, а душата през очите си.

Какво ти каза вчера тя? А тази сутрин? Каза ли ти нещо различно от представата ти за теб самия?

Знам, трудно е да се разбереш. Шумно е в теб и няма как да чуеш. Ако мислиш, че чуваш ясно гласа в теб, не се лъжи. Това, което бунтарски арогантно звучи, его e. Душата не обича да бие на очи и тихо ти шепти. Отдалечи се, притихни, изчакай, не мисли.

В този момент усетѝ.

Ако можеше точно в този миг да снимаш душата си, как ли щеше да изглежда тя? Дали щеше да е малка или голяма? В какво си я оцветил, в каква форма си я сложил? Затваряш ли я някъде или я пускаш от време на време да лети? В кое небе я пускаш? На ограниченията на мислите си или в самородната ѝ Вселена? Доволна ли би била душата ти в този момент от това, в което си я превърнал?

…Е, вече знаеш какво да правиш. Прегърни душата си така, че от тук нататък тя да е тази, която да те прегръща, да те води, закриля и подкрепя. Дай ѝ път и се дръж за нея.

Помни кое е първо и коя е твоята същност.

Защото ти не си тяло с душа.

Ти си душа в тяло.

Follow and share:
Не можеш да я обуздаеш

Не можеш да я обуздаеш

Не можеш да я обуздаеш. Хаосът ѝ дава мир, бурята е нейн дом, а слънцето превръща я във вода, в живот.

Ураган от безвремие, аромат на бъдеще, чувство на свобода е тя.

Няма край, сфера е,

съдържаща вселени от луни.

Венера ѝ е дъщеря, а любовта – дъхът ѝ.

Миналото е нейно настояще и регресира в него, за да се израстне.

Не можеш да спориш с нея. Нямаш мисли.

Целувки няма с нея. Сливат се душите.

Можеш да я имаш само

плащайки със себе си.

Не ти казвам, че ще изгориш.

Ще станеш Феникс.

Follow and share:
И ангелите ти завиждат, знаеш ли

И ангелите ти завиждат, знаеш ли

И ангелите ти завиждат, знаеш ли. И на тях им се иска да грешат, да минават граници, да вървят назад, а не да летят.

Знам, че ти искаш да летиш. Знам, че се измъчваш с правилни решения, трудни действия, а понякога просто знаеш, че нещо ще е грешка и въпреки това я правиш. Но всяка слабост има силна пристрастяваща красота, нали?

Ангелите искат да са на твое място, защото ти можеш да си позволиш да грешиш, а боговете ти завиждат, защото си смъртен. Всяко твое действие, всеки твой жест, дума, целувка, прегръдка, среща са неповторими, защото си обречен с обратното броене на времето. И в това е красотата на съня ти.

Знаеш, че всяко нещо струва друго нещо. Някой ден може и ти да си ангел, в сътворението на живота си си Бог, но тук и сега, си плащаш своята грешка. Цената може да е висока, но грешката сладка.

Искаш една сла̀дка или кутия бонбони?

Follow and share:
Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти

Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти

Един мъж трябва да ухае на сбъднати мечти, споделени битки и гигантски кураж.

Да виждаш в погледа му не просто цвета на очите, а на изпълнените действия. В ръцете му търси безусловна подкрепа, а в прегръдките винаги, винаги спираща да се върти Земята, любов.

Намери мъжа, на когото да дадеш същото в замяна – в изобилие. Ако не можеш – остави се да бъдеш намерена. Дори да е в бъдещето…

Да си сбъдната, да го сбъднеш.

Не мечта, а живот.

За теб.

За него.

Заедно.

За едно сбъднато

тук и сега.

Снимка: Pinterest

Follow and share:
Няма жена, която да си тръгне от мъж

Няма жена, която да си тръгне от мъж

Няма жена, която да си тръгне от мъж. Да напусне мъж. Да го остави, замени или да приключи връзка с него. Не.

Жените си тръгват от отношението или неговата липса. Всъщност, най-често жените си тръгват от липсите.

Жените си тръгват от липсата на уважение, понякога и от липсата на извинение.

Тръгват си от липсата на човек до себе си и на подкрепа.

Но не си тръгват само от липси. Понякога си тръгват от думи в повече, болки в повече….

От такива неща си тръгват жените.

И най-лошото е, че някои от тях го правят с лекота!

А и след като една жена сама си дава комфорт, обич и хармония е толкова лесно да се лиши от някой мъж в живота си.

Понякога си мисля, че мъжете вярват, че сме зависими от тях. И са прави! Но сме зависими от хубави моменти, щастие, любов, неща по-големи от тези, които можем да си дадем сами. Затова всеки мъж сам трябва да прецени може ли и какво да даде на избраницата си. Трудно е с жени, които си дават много, които са си самодостатъчни…

Времената са такива, че от чакане вече всяка една от нас си стана и мъж, и приятел, и работодател, и съдник, и изповедник, и баща, и майка.

А те все си мислят, че само тях чакаме?!

И това не разбраха мъжете. Насоката на нашата зависимост.

И ако някой мъж търси успех, а не просто консумиране на удоволствията на егото, ще успеят тези, които се научат най-сетне как да направят една жена щастлива.

Защото, мъже, единственото нещо, което се иска от вас, е да не бъдете жени.

Follow and share: