Влизам в сърцето ѝ…

Влизам в сърцето ѝ…

Влизам в сърцето ѝ. Оглеждам се – няма никой. И нея я няма. Търся последните следи, още топли. Да видя кое е последното, което е почувствала, което я вълнува. Всичко е стерилно. Тихо. Някак пусто.

Разхождам се в нейното голямо сърце. Красиво е. Силно, блестящо, умно, добро. Боже, колко добро. Намирам толкова от себе си вътре, въпреки че не бих посмяла да вляза в моето сърце. Не знам дали бих се чувствала удобно да видя всичко вътре. Да се върна към нейното. Разхождам се, разглеждам, търся. Минавам през спомените ѝ от детството, първата любов, първите осъществени мечти, прекрасни пътешествия. Всичко е толкова красиво, като една светла, просторна стая. Всичко си е на мястото, усещам хармонията.

Продължавам да вървя и стигам до мост. Влизам в друга блестяща, по-студена стая, огромна. Сядам на красива светеща кошетка да прочета томовете с нейните мисли. Прелиствам, чета, изстивам, продължавам да чета. За̀губи, раздели, съмнения, болка, следване на чужди съвети, отклоняване от пътя, раздвояване на разума и сърцето, носталгия, пропуснати възможности. Голяма стая, толкова неща е натъпкала там. Сигурно е избила някоя друга стена, преустановила е разположението, за да вмести всичките си излишни спомени и мисли, вместо да напише само едно. Тя не вярва, че заслужава нещо по-добро. Не вярва в нищо. Нито в Бог, нито в хората, нито в себе си, нито в доброто, нито в справедливостта. Няма по-студено и по-тъжно място от това без вяра. С всички мисли, убеждения и време в тази стая, тя я беше позлатила. Наистина замръзвам.

Виждам един тунел. Продължавам. Стигам до тъмна стая. Малка и топла. Уютно е. Има едно прозорче, но не виждам нищо. Накъде ли гледа тази хралупа? Опитвам се да изчистя това стъкло… Не ми трябваха много усилия. Почистих го с малко вяра разтворена в любов.
Боже, какво се откри пред очите ми… Това момиче очевидно не може да покори света. Дори своя свят. Но определено може да го промени. За тази красива гледка облечена в добро, изваяна от съпричастност. За този далечен поглед, който е обхванал толкова много хора по света. Когато видях мечтите ѝ, когато видях сърцето ѝ отвътре, колко е голямо, колко е добро красиво останах озадачена… Защо е отделила най-голямата стая за най-прояждащите ниско вибриращи емоции… Как да ѝ остане време за другата стая, за тази гледка, която се открива пред мен.
Защо не е отделила малко вяра, за да види по-добре това тъмно място, в което е прашлясал потенциалът ѝ.

Не знам как го прави. Явно не е чела фън шуй. Нарежда всички прочетени книги красиво в библиотеката, в сърцето и душата си, а не може да подреди собствените си емоции.
Не мога да си обясня, не мога да ги подредя вместо нея и няма нужда да търся каквото и да е обяснение защо и как.

След всичко видяно просто разбрах, че трябва да ѝ давам повече вяра и любов. За да изтрие това стъкло на този прозорец, който стои плътен като стена в сърцето ѝ и не ѝ позволява да вижда нищо. Трябва да ѝ дам повече вяра и любов, докато се зареди поне малко и се види през моите очи.

Защо ли? Защото затова са приятелките…

IVspiration.stamp

 

Follow and share:
Хиляди сияйни слънца

Хиляди сияйни слънца

Всъщност “Хиляди сияйни слънца” се съдържат в едничкото сърце на най-добрата приятелка.

Това е книга за приятелството. Има любовна история, има война, има смърт, има и надежда.

Историята се развива в Афганистан и разказва отблизо пътищата на две жени. Жени… колко ли страдания са търпели жените в годините. Чела съм малко книги, чиито герои са мюсюлмани и тяхната култура ми е позната доста общо. В дневника ми на благодарността преди често благодарях, затова че съм християнка, че съм родена в България в свободно времеТоооолкова силно благодарях за това особено след филма “Черното цвете”(препоръчвам). Докато четох “Хиляди сияйни слънца” разбрах, че отново съм забравила много важни неща, достатъчни, за да ставам всеки ден с усмивка.

Историята на книгата приключва 2003 година, което ми напомни, че едва 8 години след това, през 2011 участвах в конкурс, в който бях в една стая с момиче от Афганистан. Тя толкова очевидно не ме харесваше…, напрежението в стаята с нож можеше да се реже. Момичето беше толкова дръпнато, изобщо не ми говореше, аз търсех начини да изляза навън, защото ми беше неудобно. Заедно с география и обща история, атентати, това беше сблъсъкът ми с Афганистан досега… След книгата разглеждам по друг начин поведението ѝ спрямо мен, слагайки на преден план колективното несъзнавано и резервоара на преживяванията на жените от техния род и нация…

Докато четях книгата в мен се надигаше такава агресия към времената описани вътре, агресия към мъжете, осъзнавайки, че това време и тези мъже още ги има в различни точки на света. Това че не виждаме нещо и не ни е пред очите или не знаем и не сме чували за него, не означава, че то не съществува. И докато всеки ден си пием кафето и съседът отгоре дрънчи и се дразним; докато някой ни е отнел предимството и ни разваля настроението и т.н. (няма да продължавам с отегчително изброяване), нашите обичайни, скучни, тривиални моменти са най-голямото злато за много хора по света. Има хора, които не биха желали и в най-смелите си мечти нашите най-лоши дни… Темата е дълга и обширна.

Към книгата. История за любов, която е backstage нa главната история – за приятелството. Приятелството на две жени, които минават през какви ли не тежки моменти и кръстопътища, предизвикателства, преврати. Невъобразимо е колко ужасни обстоятелства и живот е отреден на героините, а четейки я си давах сметка, че има жени и с още по-труден живот в реалността, не просто в тази или онази книга.

Винаги съм казвала, че истинското приятелство не е безоблачното. Ако не си се карала с някоя приятелка, не можеш да кажеш, че връзката ви е устойчива. Ако сте минавали през различни проблеми заедно, ако вие сте имали проблеми помежду си и сте ги преодолели, тогава можеш да кажеш: “Да, това е моя приятелка. Когато някой ми каже, че има толкова добра приятелка, с която никога не се е карала, вече просто мълча, защото не искам да им отнемам наивността. Но времето ни показва различни ситуации и разбираме, че понякога първата спънка с наша приятелка е и последна. Често се мислим за добри и истински приятелки, че сме щедри и великодушни към приятелите си, които също така са нашето семейство. “Хиляди сияйни слънца” ще ви покаже друго измерение на приятелството.

Това е тежка книга, особено на някои от последните страници четях с бясна скорост, подсмърчайки, заредена с кърпички наоколо. Но въпреки, че е тежка, мисля че всеки трябва да е прочете:

  • за да си разшири кръгозора;
  • за да разбере по-добре света, в който живеем;
  • за да оцени живота и женската същност;
  • за да се обогати.

Тази книга е за любовта, приятелството и войната, затова ще завърша със следния цитат:

„Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“

Кристофър Морли

Сподели твоите любими книги в социалните мрежи с таг @modernoedasechete
"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюдейни, издателство Обсидиан
Follow and share:
Най-добрите подаръци за празниците

Най-добрите подаръци за празниците

Търсите подходящи подаръци за приятели и близки за Коледа и Нова Година?

Празниците идват, навалицата по магазините също и паниката по подготовката на подаръците за приятели и близки нараства. Подготовката за Коледа включва и това и от много време искам да напиша тази статия и мисля, че “най-хубавото време на годината” за това дойде. 

Вижте няколко предложения за подаръци. 

  1. Преживяване – ваучер за посещение в Dali Vino

Аз обожавам това място и разбрах, че рисуването не е трудно и освен това е много разпускащо и завладяващо. Не искам да ви отегчавам нещо, за което вече съм писала, така че за тези от вас, които не сте попадали на тази публикация – можете да прочетете тук. Не е нужно да избирате картина за рисуване или дата – ваучерът е с давност 3 месеца и човекът, за който готвите този подарък сам може да избере кога да иде. Важно е при посещението си просто да донесе ваучер подаръка си. Всички житали на София и Пловдив могат да се възползват от галериите в съответните градове. Това е уникално преживяване, от който човек сам ще си сътвори прекрасен спомен картина. Не подценявайте артиста във всеки. 

2. Книга – или ваучер за книга

Можете да подарите книга за тези, които знаете, че обожават да четат. И в последните години това се е превърнал в желан и ценен подарък. Любимо мое приложение за ревюта и съхранение на reading list е Goodreads. Все повече хора го ползват, така че можете или да попитате вашите приятели в небрежен разговор кои са книгите в техния лист, а може и приложението да е повод за това. Ако пък не искате да сте закупили книгите след като и те вече са си взели същите, може просто да вземете ваучер от избрана книжарница. Не на последно място можете да добавите и тениска със слогъна “Модерно е да се чете”. Знаете, че съм тясно обвързана с тази кампания и любовта ми към четенето, книгите и тяхното популяризиране вероятно понякога става досадна. Имаме наличните модели във Facebook страницата, така че ни пишете там за своите поръчки. 

 

3. Дрехи, обувки? – ваучер за търговски център

Това е нещо, което са ми подарявали и е доста удобно. Всеки мол вероятно има различна политика, но давността на ваучера е поне 6 месеца след регистрация на картата или след подаряване (ще се застраховам с различната политика на всеки мол, защото не съм ги разглеждала по отделно). Много удобен и потребен подарък, защото знаете, че човекът ще “носи” вашия подарък със сигурност, защото сам си го е избрал. И освен това му подарявате възможност за голям асортимент – книги, дрехи, обувки, колани, козметика, фризьори… всичко като услуги в мола…. How cool is that? 

4. Билети за театър, концерт, представление

Тук процедираме отново с ваучер. За миналата нова година получих подаръчен ваучер за eventim . Давността е една година, през която можете да посетите концерт на избран изпълнител (аз избрах Лара Фабиан и нямам търпение! Трябва да избера и някои театър ), театър и всичко което намирате в техния сайт. Това е едно също незабравимо преживяване без значение дали е свързано с песни танци, смях или сълзи от сцената. 

5. Коледен дух от Коледния благотворителен базар

Ако ви е необходим семеен подарък, но Коледния базар в хотел Балкан, организиран от “Колектив марш на любовта”, е прекрасно решение. Тази година ще се проведе на 14 и 15 декември от 10:00 – 20:00 ч. и всеки, който иска да закупи коледен подарък ще е приятно изненадан, защото всичко там е ръчно правено (тази година ще има и няколко нещица изработени и от мен). 100% от средствата отиват за благотворителност и така докато задоволявате нуждите си и изненадвате близък човек, ще направите и добро дело. Мисля, че през цялото време ще съм там, така че ще ви посрещна 🙂 

И да, вероятно ваучерите са един добър вариант, когато вече сте се изчерпали, в момента не ви хрумва нищо или пък не познавате добре човека. Ваучерът на Dali Vino е по-конкретен подарък, с който подарявате цвят в ежедневието за 35 лв посещение. Книгите са 10 лв и нагоре според избраната от вас, а ваучерите в в Eventim, книжарниците и тези в моловете, в повечето случаи, може да включва избрана от вас сума. А Dali Vino и Eventim можете да закупите и онлайн, което е още по-голямо удобство вместо дългите опашки по магазини и декемврийския трафик. А за класиците, които искат да видят и пипнат и не на последно място да се разходят – Коледният благотворителен базар ви очаква. 

Желая ви да съумеете да си подарите спокойствие в избора на подаръци за близките. Или да изберете подаръци в приятна атмосфера на Коледния базар например. Това ще е прекрасен подарък и за вас самите – времето е безценно, а добре прекараното време е незаменимо.  

 

Целувки 

𝐼𝓋𝒶 𝒜𝓉𝒶𝓃𝒶𝓈💮𝓋𝒶

Follow and share:
Хубавото палто е лукс

Хубавото палто е лукс

Хубавото палто е лукс. Това да имаш топло палто изцяло от естествена материя е лукс, а какво остава заедно с това да имаш предпочитам модел, цвят, кройка, да ти стои добре…. Мога да продължа още много.

За мен е изключително важно палтото да е топло и да е изцяло от естествени материали. Което означава платът да е 100% естествена материя (80/20 вълна/памук, различни съотношения между памук, кашмир, вълна и тн. Важното е заедно да образуват любимите 100%). Предполагам малко от вас обръщат внимание и на подплънките, което е вече за ценители. Няма да навлизам в подробности.

 

Хубаво е да е предпочитан модел, в женствена кройка и избран цвят. Това е моето любимо палто за сезона от IV Style. С двуредно закопчаване, избрах цвят сиво (аз не нося сиво, но това палто го искам само в този цвят. Има го в още един, може да проверите тук). В това палто се чуствам като Кейт Мидълтън и нямам търпение всеки път, когато ще го обличам. Много исках палто с големи външни джобове и не че вече спя спокойно, но ми харесва да откривам това, което търся.

Не знам дали това палто е #musthave , но е 100-процентово палто. Заслужава си.

P.S. Да, от няколко месега съм на черта с бретон, който вече пускам 🙂

Целувки 

𝐼𝓋𝒶 𝒜𝓉𝒶𝓃𝒶𝓈💮𝓋𝒶

Follow and share:
Реактивен или проактивен човек си ти?

Реактивен или проактивен човек си ти?

Използвайки проактивен език, а не реактивен, можеш да увеличиш успехите си. 

 

Вслушвате ли се често в езика си? Или в този на околните? Доста често той говори ясно за нашите ограничения, парадигми,самосаботажи, а също и проактивност, зрялост, вяра и положителност. Понякога го правим, като “заемаме” реакции и фрази от тесния кръг от хора. Понякога рефлектира умората и скорошни победи. Но реакциите и думите, които избираме да използваме, ни слагат в един коловоз в определена посока. 

Езикът на реактивните хора ги освобождава от отговорност, а проактивният език търси решение на проблема, поема отговорност за действието и разбира се, според мен, се движи в правилна посока, която аз искам да изградя в моето ежедневие. Вероятно не разбирате какво има предвид и затова ще ви покажа няколко примера.

Какво казват реактивните хора (с които, мисля, сме заобрадени, но не бива да им се поддаваме):

“Аз съм си такъв. Това си ми е характера.” – Нищо повече не мога да направя. 

“Толкова съм му/ѝ ядосана!” – Аз не съм виновна (той/тя е). Емоционалният ми живот е извън мой контрол. 

“Нямам време за това.” – Нещо извън мен ме контролира.

“Ех, ако жена ми / шефа ми беше по-търпелив.” Вината за моите бездействия или действия се прехвърля на трето лице. 

“Аз трябва да ида там или да направя онова.” Принуден съм от външни обстоятелства да правя, това, което правя, без значение дали искам или не. Нямам свобода на действията. Те са в ръцете на някой / нещо друго. 

Реактивен език  Проактивен език
Нищо не мога да направя. 

Аз съм си такъв. 

Много съм му ядосана.

Няма да приемат предложението ми. 

Трябва да го направя. 

Не мога. 

Трябва. 

Само ако…

Нека да погледнем алтернативите. 

Мога да опитам различен подход. 

Контролирам собствените си чувства. 

Мога да направя ефективно представяне. 

Избирам приоритетите си. 

Аз избирам.

Аз предпочитам. 

Аз ще…

 

Проблем в употребата реактивния език, е, че изречен той се превръща не просто в становище, а във факт, в който вярваме и на който се подчиняваме. Сами се вкарваме в рамки и се “пренасяме” в жертви на външни обстоятелства, шефа си, държавата, приятели и късмета. Обикновено подобни излияния завършват с “И разбира се, това само на мен може да се случи.” Казвам го от личен опит. Всички го правим. Но когато се самонаблюдаваме по-обстойно и идентифицираме подобен самосаботаж (защото за мен самосаботажа почва точно с такива “твърдения”), лесно може да се хванем и да неутрализираме предходното становище с една трезвомислеща проактивна мисъл и фраза. 

Например това лято прекарах във Варна по непредвидени за мен причини. Неприятно беше, защото много работни ангажименти ми отпаднаха, пропуснах някои неща, но! Това беше моят избор, защото се чувствах по-спокойна да съм там и това беше мой приоритет. Не е трябвало да съм там, аз избрах така. 

Когато моя приятелка ми разказва за матрицата, в която е влязла и за капака и за капака на капака, аз (за съжаление понякога не изчаквам търпеливо) казвам: “ОК, това е ясно. Дай да видим как може да се оправи това. Какво може да направим?” И започваме да мислим варианти за разрешение на проблема. 

Отстрани винаги е лесно. Най-трудно е, когато няма никой срещу теб и съзнанието ти си прави супер сложен сценарий. Някак си, изречените думи по-лесно се идентифицират, как често звучат нелепо и сами се чуваме как вече преиграваме и драматизираме (ако не си даваме сметка – лошо). Но е най-опасно, когато мислите ни си правят скоропоговорки в главите и се стига до крайни решения, за съжаление, и състояния. 

Трудни неща – много, непостижими – няма. 

За реактивните и проактивни хора четох една страничка в “Седемте навика на високоефективните хора” (от където е и горната таблица) и потърсих съдържание в нета. Имаше само на английски и ми се прииска да се говори повече и сред нас за това. Надявам се темата да ви е харесала, защото за мен е значима и смислена. Повече съдържание можете да намерите на търсачката на английски, а най-добре да потърсим в търсачката и на нашето ежедневие. 

Желая ви проактивност! 

P.S. Ако обичате да четете книги, ще се радвам да последвате профила на “Модерно е да се чете” както във Facebook така и в Instagram. А също да споделите в коментар любими книги за проактивност и неща, които сте научили от тях.

Follow and share: